Да чуем.
— Виж, Дик, разправям се с тези шибани задници от две и половина шибани години и трима американски посланици чрез шибаната фондация „Сирджик“. Турската шибана мафия. Чеченската шибана мафия. Грузинската шибана мафия. Руската шибана мафия. Арменските шибани националисти. Азербайджанските шибани разбойници. Шибаната фондация се оправя с всички тях. Тя има една шибана система и виж как действа: аз им подавам едно куфарче с гущери — за в Щатите го минаваме като дарение за благотворителни цели и всичко е о’кей, и „Сентекс“ дори получава данъчни намаления. След това може би фондацията си взема нещо, може би не, но честно казано, хич не ми е през онази работа, сещаш се. После тя плаща колкото си иска под формата на взаимопомощ за въпросните лица, след което шибаняците изчезват. Само през последните шест месеца съм го правил десетина пъти и затова знам нещо, което ти не знаеш. Въпреки че точно тези шибаняци решиха да вдигнат шибаната миза, като взеха заложници, те не са шибани терористи, Дик. Те са шибани бизнесмени.
Да бе. Е, обяснявам на шибания Роско в своя чаровно старомоден свиреп шибан стил, че във войната със специални методи шибаният технически термин за шибаняци, които вземат шибани заложници, е „шибани терористи“. Добавям също (без да е необходимо, както си мислех тогава), че ние не плащаме шибани подкупи на шибани терористи и че със сигурност не работим с шибани фалшиви фондации.
Виждате ли как ръката на Роско се вдига като на катаджия?
— Чакай, Дик — не говоря за шибан подкуп. Това няма да е редно, мамка му. Всъщност направо ще си е незаконно. Ние, в шибания сондьорски бизнес, му викаме „експедиране“ и шибаната посланичка там, която вероятно знаеш, че е в същия шибан бизнес вече дванадесет години, е съгласна с мен.
Стори ми се странно, че шибаната посланичка би могла да участва в каквато и да е дейност от дванадесет години. Не ми изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Разбира се, според досието й, което четох по пътя за насам (може да изглеждам като побойник, но повярвайте, аз си готвя домашното много по-грижливо дори от главния аналитик на „Мерил Линч“13), тя беше на тридесет и седем години, вдовица на дванадесетия по богатство мъж от Тексас, и управляваше корпорация с повече пари от брутния национален доход на повечето от страните в Третия свят. От статията за нея в списание „Форбс“ разбрах, че тя е адски корава, способна да подсилва речта си с нецензурни думи така лесно, както използваше френския с парижки акцент, научен в Мадейра и Сорбоната, или пък икономико-говора, попит в бизнесшколата в Харвард.
Трябва също да призная, че дори снимките в списанията „Таун енд кънтри“ и „Аркитекчъръл дайджест“ не я показваха в пълния й блясък. Марибет Медисън може и да беше на тридесет и седем години. Но имаше мускулите и твърдата кожа на жена, която редовно тренира с частен треньор, и затова изглеждаше с десет години по-млада от истинската си възраст.
Но целият й опит от бизнеса, високите дипломи, способността да използва нецензурни думи и всичките мускули не й бяха от абсолютно никаква полза, когато ставаше дума за заложници. Всъщност тези неща бяха в неин ущърб. Защото по някаква причина — може би поради факта, че онези бяха съ-тексасци, или пък просто защото не можеше да взема решения, когато става дума за живота на хора — тя беше се съюзила с Роско Гроган и неговите приятели във фондация „Сирджик“, каквото и да представляваше тя (отбелязах си наум да го проверя). А Роско, както видяхте, представляваше един отговарящ на всички норми първокласен рубиненочервен свръхголям шибан задник с огромни пропорции.
Е, мога да ви опиша в детайли реакцията си при неговата тъпа рубиненочервеногъза логика, но така бих губил и своето, и вашето време. Достатъчно е да кажа, че посланичката и Роско си отидоха в посолството намусени (всъщност пътуваха в бронираната й лимузина), а аз тръгнах да работя.
През следващите осем часа аз и момчетата се преместихме на петдесет мили южно от Баку. С помощта на азербайджанската армия тихичко създадох оперативна база на платформата най-близо до „16-Браво“. Докато моите два екипа снайперисти (и четиримата мераклии от азербайджанските специални сили, на които позволих да наблюдават операцията отблизо) започнаха да оценяват ситуацията през телескопите си за нощно виждане, аз се обадих по осигурения срещу подслушване мобилен телефон и пуснах в действие разузнавателната си мрежа в Щатите.