Не трябваше да мине много време, преди да установя, че ВТ (вижте го в речника14) изобщо не бяха азербайджанци, а ирански негодници. Те принадлежаха на отцепническа групировка от революционната гвардия и се наричаха „Юмрукът на Аллах“. Според Разузнавателното управление на Министерството на отбраната те бяха се промъкнали откъм Иран — всъщност започнали бяха операцията си от стария подслушвателен пост на ЦРУ в планините над иранския град Астара, малко на юг от азербайджанската граница. Кой казва, че фундаменталистите нямат чувство за хумор?
Аз — казвам го най-малкото в случаите, когато стане дума за убиване на хора от западния свят. Защото през последните шестнадесет месеца „юмруците“ бяха убили седем американци, трима англичани, един шваба и едно франсе. Пък и не ограничаваха дейността си само в Европа и Близкия изток. Имаха едно нападение в Япония и две други в Канада.
Както и да е, малко след стъмване установихме, че на „16-Браво“ има осем лоши. Не е голяма войска, но стига да нанесе на нас и на заложниците значителни щети. Знаехме от думите на азербайджанците и от собственото си разглеждане на ситуацията, че тези танга действат ефективно, обучени са професионално и са добре оборудвани.
А, да — и за разлика от мен не бяха изцапани със суров нефт.
Избърсах гадостта от лицевата си маска (плувах буквално сляп, мамка му), изпуснах повечето от въздуха в тюленската си жилетка, потънах под повърхността като гореупоменатия камък и започнах да ритам и да се въртя, за да отърся колкото се може повече от лепкавия гъст нефт. Май това не ми помогна много. Всъщност така губех ориентация. Но все пак беше по-добре, отколкото да плуваш през тази гнусотия отгоре. Загребах под вода в посока, която според мен беше към „16-Браво“, изминах тридесетина метра, а после се претърколих и се отправих към повърхността, за да си поема въздух, като ритах с плавниците си и удрях с ръце, за да разкъсам нефтеното петно на повърхността.
Точно в този момент Бумеранга, който смятах, че плува на десет метра ляво на борд от мен и шест метра назад от моята кърма, ме изрита право в лицето. Брадичката ми се озова на пътя на петата му — и добре ме улучи.
Прааас! О, как ме заболя. Не. Адски шибано ме заболя. Ударът отхвърли маската ми и изкара всичкия въздух от дробовете ми. Аз изскочих на повърхността по-добре от който и да е кит, поех въздух и погълнах към галон смесена с нефт морска вода. Изхрачих водата, след това отново се гмурнах, като напразно махах с ръце, за да хвана маската, и получих още един удар от свръхразмерен, свръхтвърд и екстраздрав плавник, този път право по голямата ми словашка зурла. Инстинктивно стиснах агресивния придатък и тръгнах към повърхността.
В миг плавникът се отскубна от ръцете ми и дългото и тясно лице на Бумеранга се появи в периферията на обърканото ми зрение, стиснал в дясната си ръка моята маска. Задържа ме стабилно, докато измия стъклото, доколкото това беше възможно, докато надяна ремъка на главата си, сложа си маската на място, продухам я, а след това я поставя добре на шибаното си голямо и космато лице. По очите му разбрах, че чувства болката ми. Моите очи, които щипеха адски силно от въздействието на суровия нефт и замърсеното Каспийско море, му казваха, че изобщо не може да си представи какво ми е.
Застанах вертикално на място, напълних жилетката си с въздух, за да остана на повърхността, и се ориентирах. Намирахме се на триста метра от платформата, доста далеч от кръга светлина от кехлибареножълтите натриеви лампи, от осветителните тела по мостчетата и стълбищата, от мигащите светлини по парапетите и от другите, в червено и бяло, върху крана, а също и от зеления флуоресцентен блясък от сектора на сглобяемите жилищни кабини.
Тази вечер щурмувахме в състав от дванадесет души. Другите четирима тюлени от взвод „Ехо“ се намираха на една от другите четири нефтодобивни платформи в тази група от общо пет платформи, като ни пазеха гърба със снайперистки пушки 50-ти калибър, със заглушители, които можеха да улучват на разстояние две хиляди метра с ръчно обработените патрони „Хорнейди“. Тази вечер щяха да стрелят на половината от това разстояние.
02:32. Докато си поемам дъх, позволете да обясня за една-две минутки какво смятахме да правим. Има само три начина да превземеш нефтодобивна платформа. Можеш да се приближиш с плуване, да се покатериш нагоре по скелетната рамка и да победиш лошите. Можеш да дойдеш с хеликоптер, като летиш ниско, на височината на вълните, после изведнъж да се издигнеш над площадката, да скочиш по въже и да победиш лошите. Или можеш да изпълниш ВСНО (висок скок с ниско отваряне на парашута) от самолет, да падаш пет мили, да отвориш парашута на километър и половина над водата, да кацнеш на платформата с парашута и да победиш лошите.