Откровено казано, подходът с парашута е най-рискован, защото няма гаранция, че така ще можеш да разположиш достатъчно хора върху платформата едновременно, за да свършат работа, например да овладеят платформата и да убият всички лоши, преди те да успеят да пратят заложниците на боклука. Спускането по въже от хеликоптер, изглежда, е най-ефикасният метод. Всъщност ако съчетаете нападение с хеликоптер с операция по вода (бойно плуване), ще можете да разположите едновременно сума ти бойци на платформата. Но тази вечер спускането по въже не беше сред възможностите, защото ми беше дадено да разбера, че в цялата шибана страна няма хеликоптер, който да е в състояние да носи повече от четирима. И така, налагаше се да действаме по старомодния начин, като използваме техниката, която наричам ЗН/СП. С други думи, щяхме да се Замъкнем, после да се Наберем нагоре, за да направим онова, което тюлените умеят най-добре, да Стреляме и Плячкосваме, т.е. да убием враговете си, преди те да успеят да навредят на заложниците.
02:34. Накрая, след като излязох от нефтеното петно, потеглих към платформата. Бумеранга не изоставаше от мен, като продълговатата му, тясна глава подскачаше като тапа в лекото течение. Зад нас, подредени ветрилообразно, плуваха останалите от щурмовата група. Сърцето на взвод „Ехо“ — Бумеранга, Дюи Пачия крак, Нод Дикарло, Харис Малката бира, Мийд Пиколото, Шепард Алигатора и тюленът-дребосък, когото наричам Гризача — работеше с мен вече четири години. Тери Девайн, когото наричах Таймекса, защото носеше на бой и не оставаше в покой (риташе задници)15, загуби девствеността си при мен миналата година в Германия.
Останалите в групата са нови — но способни. Копача О’Тул, от Холивуд Бийч например…
Хей, кой шуми там бе, мамицата му? О, шибаният редактор. Иска да разбере защо на тази мисия съм повел тълпа новаци.
Приготвил съм ти две думи, редакторче. Не, не, „мамицата ти“, макар че си помислих за тях. Двете думи са задържане и преназначение. И двете са в немилост в настоящите политически коректни и бездефектни военноморски сили. И така, мнозина от моите стрелци бяха станали цивилни. Но все още има шепа ВОИНИ, между които мога да избирам. А тези момчета бяха каймакът на боклука.
Та както казвах, Копача О’Тул от Холивуд Бийч, Флорида. Копача е от онези торби за боклук, дето никога не се отказват, и точно такива са необходими за подобни операции. Няма място, където не би отишъл, или нещо, по което да не би се покатерил. Ранди Майкълс Скапания и един жилав дребен ингилиз, когото наричам Найджъл (истинското му име е Рупърт16. Но кой, по дяволите, би го наричал така в тези дни на анонимност?), допълваха щурмовата група. Ранди Скапания имаше фигура на футболист-защитник — т.е. едър и голям — и се движи като светкавица, когато трябва. Наричаме го Ранди Скапания, защото беше изкарал десет години като рейнджър в сухопътните сили — а ако това не е скапано съществуване, не знам кое е такова. После взел правилното решение: разбрал, че животът трябва да е приключение, а не просто работа, и дойде във Военноморските сили. Премина базовата подготовка, където го научиха да крещи „Ууу-хааа“, а не „У-хаа“ на зрялата възраст от двадесет и девет години. В момента е със звание E-9. Това е главен старшина за вас, кексоядните цивилни.
Аз го отвлякох от „Тюлен осем“, след като го видях в действие. Ранди, приятели, е от онези Воини, на които трябва да опрете гръб, когато merde17 се удари във ventilateur18, и ви превъзхождат по численост с осем към едно. Трябваше му към половин секунда, за да се запише доброволно в свирепата ми банда. Единственото му искане беше да взема и човека от плувната му двойка, Найджъл, който тежи само петдесет и два килограма. Найджъл е роден под името Рупърт Колинс в Ийст Лондон, на улица „Олд Кент Роуд“ — и си личи по говора му. Той е живо доказателство за това, че единственото, което ни дели от англичаните, е общият език.
Както и да е, Найджъл дошъл тук единадесетгодишен, получил гражданство на осемнадесет години и първата му работа била да се запише във Военноморските сили. Той може да тича тридесет мили за пет и половина часа. Не е много, казвате. Прави сте. Но Найджъл може да го прави в пустинята. Докато носи тридесет и пет кила бойно снаряжение. И след като пробяга своите тридесет мили, може да ви нашиба по задника, независимо за колко голям и лош се представяте.