На площадката, която използвах като база на предна линия, се намираше моята четиричленна снайперна/разузнавателна група. Мустанга, водещият помощник-снайперист, е половин сиукски (мисля, че другата половина е планински лъв) Воин, израснал в Монтана. Прилича малко на пощенска кутия, което кара хората да го смятат за тромав. Груба грешка. Мустанга е в група с Джонсън Чука, който се е научил на гадния си занаят в морската пехота, преди да реши да се махне от Заблудените деца на Чичо Сам19 и да стане тюлен. Чука веднъж уцели нечия глава от две хиляди и шестстотин метра с петдесеткалибровата си снайперска пушка, която помогна да разработят за „Пустинна буря“. Оръжието, с което стреляше тази вечер, представляваше пушка от четвърто поколение, два пъти по-точна от базовите предишни модели.
Снайперска група номер две се състои от Бъч Уелс, умно хлапе от Рийдинг, Масачузетс, с протяжен акцент от Нова Англия, и Цирея. Цирея (ако има фамилно име, то не го е казвал на никого) е другият снайперист на взвод „Ехо“. Той е помощник-боцман първи клас от Джорджия и може да уцели муха в шибаното око от хиляда метра.
02:45. Гадната ми дванадесеторка се закрепи за дълга тръбна греда, която преминаваше между дебелите вертикални понтонни колони. Ние вече бяхме се изтощили, мамка му — а още не бяхме започнали работата за вечерта. Двамата с Таймекса откачихме от мен двойката двулитрови мехури с вода. Дадох единия на Пиколото, а другия на Пачия крак, за да пият. Таймекса подаде един мехур на Копача и отпи от другия. Аз легнах по гръб във водата и опитах да си поема дъх. Не беше лесно. Температурата на водата беше към двадесет градуса, на въздуха — към тридесет и пет и жегата изсмукваше малкия ми запас от енергия.
Изчаках всеки да зареди вода, след това взех един от мехурите и го пресуших. Цели кофи пот бях пролял по време на плуването — и колкото и да ми тежаха мехурите, се радвах, че бях настоял да носим достатъчно, та да може всеки да получи две трети литра, преди да нападнем. Научил съм през годините, че дехидрираният Воин не действа така добре както хидрираният Воин.
02:49. Платформата се извисяваше над нас като скелет, огромна и внушителна; меланж от ярки светлини и сенки и механични ръбати форми. „Шестнадесет-Браво“ се намира във води, дълбоки към петдесет и пет метра. Тя беше неподвижен тип, което означаваше, че е закрепена към дъното на Каспийско море. Ако тук водата беше например двеста метра, платформата щеше да е полупотопена, да плава върху огромни понтони и да се задържа на мястото си от дълги котвени вериги.
Напълно възможно е да се чудите как можахме да доплуваме безнаказано, като знаем, че лошите са нащрек. Отговорът е прост. Първо, самата платформа е огромна, по-голяма от двадесет и пет етажна сграда. Също така практически невъзможно е да се гледа към водата, освен ако човек не увисне от някоя от стълбите под основната площадка. Светлините си правят номера с очите ви. Повърхността на водата на петдесетина метра по-долу е неясна. Адски трудно е да откриеш някой плувец дори и в спокойни условия като тазнощните.
Второ, на нефтодобивната платформа има много странични шумове. Металът скърца и стене; самата платформа се движи във водата. Модулните складови и жилищни постройки се местят с теченията отдолу. Освен това има и генератори, които захранват електросистемата, крановете и самите сондажни машини. Дори и ако 90 процента от шибаната платформа са спрени — както тази, — на нея пак е шумно и човек се обърква. Такова обкръжение аз мога и използвам в своя полза.
02:51. Време е да тръгваме. Но първо трябваше да се почистя от нефта. Тъй като изповядвам веруюто на Рой Хенри Боъм, кръстник на всички тюлени20, попаднах в петното първи и затова си изпатих най-много за разлика от другите момчета, повечето от които бяха видели какво става и бяха минали под него. Моят БУТ беше почти изцяло покрит с нефт. Също и жилетката ми. Но под нея модулната ми бронежилетка си беше доста чиста. Също и водолазният костюм. С движения на тялото се освободих от надуваемата жилетка, бронежилетката и бойния униформен тоалет. След това надянах бронежилетката върху водолазния костюм, откачих джобовете от жилетката за близък бой и ги нагласих върху залепящата повърхност на бронежилетката си, сложих си колана с пистолета, кобура на бедрото, джобовете за пълнителите и бойния нож. Калъфът за автомата ми не ставаше за нищо. Но мазната гадост не беше стигнала до самия автомат.