02:56. Включихме слушалките и микрофоните в осигурените срещу намокряне радиоапарати и проверихме дали работят. Е, предполагам, че осем от общо дванадесет не е чак толкова зле, макар да ви обещавам, че когато се върна в Щатите, ще кажа на хората в „Моторола“ някои недобри неща за мнимата водонепроницаемост на продуктите им.
Обадих се на моите снайперисти, застанали в тъмното на триста метра от нас, и им казах, че се мятаме през борда.
— Тъй вярно, скипере — чух гласа на Мустанга в ухото си. — Виждам ви през телескопа. Готови сме. Свързващото мостче над вас е чисто. Виждам едно танго върху кабината за контрол на сондажа. Има оръжие с прибор за нощно виждане. Цирея има друга цел върху кабината на кулата. И той е с очила за нощно виждане. Изглежда, държи детонатор.
Прехвърлих светкавично в мисълта си схемата, която бях запаметил по-рано през деня. Добре: един лош контролира отвисоко, в кабината на краниста. Значи е на двадесетина метра над площадката. От тази позиция можеше да контролира достъпа до хеликоптерната площадка, модулните жилища и повечето от площадката. От думите на Мустанга се разбираше също, че оня контролира и експлозивите.
Един квартет цъкания в ухото ми потвърди, че съобщението е прието.
03:03. Преминахме под платформата и със сигнали поставих началото на щурма. Копача завърза за себе си двадесетметровото тънко найлоново въже, което носеше през рамо, вдигна се върху дебелата вертикална греда и започна дългото катерене нагоре. Последваха го Дюи Пачия крак и Скапания Ранди Майкълс. Гледах ги как се катереха по хлъзгавата повърхност. Не харесвам превземането на нефтени кули. Преди години загубих един човек при операция на една платформа в Мексиканския залив. Но, както казва Божията заповед на войната със специални методи, не трябва да ни харесва, а да го правим. Моите катерачи напредваха. Но виждах колко енергия изразходваха — телата им изпускаха топлинни вълни.
Докато Копача, Пачия крак и Ранди се катереха, Бумеранга, Нод и Гризача седяха на напречната греда, насочили дулата на автоматите си нагоре към пътечката на двадесет метра над водата, и търсеха цели. Ако някое танго реши да си вземе почивка за цигара или да се изпикае, работата им беше да неутрализират този кучи син, преди той да вдигне тревога или да рани катерачите. Истински уязвими бяхме, докато първите трима стрелци не стигнат до пътечката. След това, докато Пачия крак и Ранди пазят гърба му, Копача щеше да спусне въжето, да вдигне парчетата на пещерняческата стълба, да ги свърже, да закрепи стълбата към парапета и да я спусне, за да можем ние, останалите, да се качим. Съвсем не е весело да се катери човек по пещерняческа стълба. Но катеренето по тях е по-безболезнено, отколкото по вертикалната греда, която триото мои стрелци катереше в момента.
03:11. Осем минути е шибаняшки дълго време, когато си уязвим, и точно толкова ни отне изкачването на стълбата. Аз се качих последен. Да, винаги водя отпред. Но възрастта ми е повечко, отколкото на моите стрелци, и те могат да изтичат нагоре по стълбата, докато аз се боря с нея стъпало по стъпало.
Изчаках, докато тесният задник на Найджъл се издигна на три метра над водата, а после се издигнах колкото можах нагоре, хванах се за едно от тънките титанови стъпала, издърпах се нагоре килограм по килограм, докато сложа предната част на дясната си свирепа обувка в тесния отвор. Господи, колко болка ми причини това. А, да, аз вдигам по двеста килограма и правя по 155 коремни преси всеки шибан ден, в дъжд, киша, сняг или слънце, на открития гладиатор във вила „Свирепия“. Имам много силно тяло. Всъщност аз съм забележително силен майкоосквернител. Но всичко това не струва и едно лайно, когато трябва да напъваш мускули нагоре по усукващата се, тясна, хлъзгава и мокра стълба в бойни условия.
Споменах ли, приятели, че преплувах през нефтено петно? Казвате, че си спомняте този факт. Е, браво на вас, защото имате по-добра памет от моята. Аз ли? Аз бях забравил, че долната част на неопреновата ми обувчица беше хлъзгава като черво. Стъпалото ми се хлъзна, кракът ми се вмъкна през стълбата, ръцете ми изгубиха захвата си, паднах на към тридесетина сантиметра и се заклиних — ооох — чак до чатала върху шибаната пръчка.
Нека бъда по-подробен. Цялата ми тежест — всеки пуд, всеки килограм, всеки фунт, унция и грам, а да не споменавам и добавената тежест на всичко, което носех — сега лежеше върху дясната ми топка. Същата топка, която в момента се превръщаше във фъстъчено масло върху титановата пръчка. О, по дяволите, о, мамицата му, о, майната му на Дики, което, досещате се, че означава, че в момента бивах чук-чукан на виетнамски