— Тогава защо го правят този пазар, като не купуват? — почна да се сърди братът.
— Защото си е пазар — каза му Бръмбара. — Може да се купува, може и да не се купува. Но трябва да си има пазар.
Тримата постояха, попушиха, после възвиха овцете пак по същия пряк път; след овцете вървяха воловете, водени от Петър Маринков. Излязоха на шосето, дъждът си ръмеше спокойно, мъглата лежеше неподвижно върху земята. По пътя ги настигнаха и други мъже от селото, групата порасна, станаха десетина мъже.
Овцете вървяха напред, подир овцете вървеше колата с воловете, върху колата седеше селянката, до селянката лежеше патицата. Най-отзад бяха мъжете, пушеха, говореха нещо и Бръмбара се сети пак за прасето си.
— Знаете ли как си загубих снощи прасето? — попита Бръмбара селяните.
Те не знаеха как си е загубил прасето и го попитаха.
Бръмбара почна да разказва и разказва през целия път чак до селото как се загубило снощи прасето, същото това слабо прасе, сръбското, с високите крака, гърбавото, дето муцуната му стърчи половин метър напред, и ако го пуснеш да рови небето, Халеевата комета ще надмине.