Събитията, за които пише той, са се състояли към 45 г. сл. Хр. По всичко личи, че въпросният „Хрестус“ е присъствал в Рим по онова време. Ние се запитахме: възможно ли е този човек да е бил „Христос“? Да не забравяме, че „Христос“ е гръцкият превод, а „месия“ е гръцката транслитерация на арамейското мешиха, което от своя страна произлиза от ивритското ха-машия - „помазаният (цар)“. Така гръцката дума „месия“ произлиза от арамейски, който е общоприетият говорим език по онова време, а не от иврит.
Дали в Рим е имало действащ месия? И ако това е било така, защо биха се бунтували евреите? Дали са нападали римляните под насърчението на този агитатор, или са нападали агитатора? Или пък, още по-странно, възможно ли е този агитатор да е настроил някой човек срещу друг в еврейската общност, за да предизвика вълнения сред евреите? Светоний не ни дава никакви сведения относно целите на бунтовниците или това на кого може да са се противопоставяли. Все пак се запитахме възможно ли е и Исус, както Павел, да се е озовал в Рим?
Светоний пише своите истории в началото на втори век сл. Хр. и в продължение на години е главен секретар на римския император Адриан (117-138 г.). Той е официален уредник на римските архиви и управник на библиотеките. Очевидно трябва да е имал пълен достъп до цялата имперска документация и следователно разказът му може да бъде считан за верен. Кой е бил „Хрестус“ в действителност? Никой не знае.
* *
Още един човек посещава „Свети Сюлпис“ в тези интересни дни от началото на 90-те години на деветнайсети век: абат Сониер, свещеникът от Рен льо Шато. Историята - която, както се оказва, твърдо издържа на проверките - разказва за откриването на документи от страна на Сониер по време на възстановяването на църквата му. След като показва тези документи на епископа си, на Сониер е заръчано да замине за Париж, където е организирана среща със специалисти от семинарията „Свети Сюлпис“. Това се случва през или около 1891 г. Говори се, че Сониер остава в Париж три седмици. Когато се връща, той има достъп до значително състояние, достатъчно за изграждането на нов път нагоре по хълма до селото, за възстановяването и пребоядисването на църквата и за построяването на уютна и модерна вила, богато украсена градина и кула, която той използва за кабинет.
Възможно ли е документите на Сониер да са същите документи, които е видял и превел каноник Лили? Възможно ли е внезапното забогатяване на Сониер да се дължи на откриването им? Преподобният Бартлет несъмнено бе на това мнение. А ако това бе така, то със сигурност щеше да обясни едно изключително необикновено изображение, запазено все още на стената на църквата в Рен льо Шато — изображение, което разкрива нещо наистина еретично във вярванията на абат Сониер.
Макар църквата в Рен льо Шато да е малка, отвътре е украсена като готическа фантазия, нещо подобаващо по-скоро за баварски замък за крал Лудвиг II, отколкото за пиренейско селце на върха на хълм. Тя прелива от образи и цветове. Години наред изследователите опитват да дешифрират множеството следи, които Сониер влага в символизма. Има обаче едно изображение, което е пределно ясно - едно изображение, за чието разбиране не са необходими особени познания в областта на окултизма и на символиката.
Както във всички католически църкви, по стените на тази са разположени гипсови релефи на мъките на Исус Христос. Те представляват традиционна последователност от картини, изобразяващи етапите от преминаването на Исус по пътя към Голгота след осъждането му. Те се използват за съзерцание и молитва, като служат за нещо като карта към възкресението за вярващите. Изображенията по стените на църквата в Рен льо Шато са от стандартен шаблон за отливки, предлаган от компания в Тулуза, който се среща и в много други църкви. Поне изображенията на гипсовите отливки са еднакви. Въпреки това те се отличават в едно важно отношение: тези в Рен льо Шато са изрисувани, и то по много особен начин. Една от картините например изобразява жена с дете, застанала до Исус; детето е облечено с шотландска карирана наметка. Други са също толкова любопитни. Най-странната обаче е картина 14. Тя традиционно е последното изображение от поредицата и показва полагането на Исус в гроба преди възкръсването. Изображението в Рен льо Шато показва гробницата и три фигури, които носят тялото на Христос точно пред нея. Нарисуваният фон обаче разкрива, че е нощ. В небето над фигурите е изгряла пълна луна.