Ако е изгряла пълна луна, това означава, че Пасха е започнала. Това е показателно, тъй като никой евреин не би пренасял мъртво тяло след започване на Пасха, защото това би го направило ритуално нечист. Това изменение в четиринайсетото изображение показва две важни неща: че тялото, което носят фигурите, е все още живо и че Исус — или неговият заместник на кръста - е останал жив след разпятието. Нещо повече, то показва, че тялото не е положено в гроба, а е изнесено навън, тайно, под прикритието на нощта.
Важно е да се отбележи, че мъките Христови в Рен льо Шато са рисувани под прякото ръководство на абат Сониер. Той сякаш ни казва, че знае - или поне смята, - че Исус е останал жив след разпятието. Възможно ли е да е научил това при посещението си в „Свети Сюлпис“, запитахме се ние? Дали там е срещнал същата група учени, които са повикали каноник Лили в Париж? Ако приемем разказа както ни е предаден, тогава изглежда много вероятно отговорът на двата въпроса да е утвърдителен.
Каквито и да са отговорите - а ние засега едва ли сме в позиция да правим категорични изводи, - картина 14, както е изобразена на стената в тази църква, служи като красноречиво свидетелство на тайно еретично знание, което някога е било притежание на един свещеник в най-дълбоката провинциална част на Франция.
Струваше ни се безразсъдно да допускаме, че единствено Сониер е смятал така. Бяхме убедени, че трябва да има и други следи в други църкви, в документи и в съчиненията на онези, които са поддържали същите убеждения. Дали откриването им би доказало основателността на тази история? Трябваше да разберем как може да е протекло разпъването на кръста, така че Исус или неговият заместник да е останал жив. И трябваше да разберем какво би означавало това. Решихме, че е време да разгледаме библейските разкази за събитието от тази нова гледна точка.
3.
ИСУС ЦАРЯТ
Идеята за мнимо разпъване на кръста съществува отдавна; спомената е дори в Корана. Как обаче може да е било осъществено измамно разпятие? Според евангелията изглежда всички, с изключение на учениците на Исус, желаят смъртта му или най-малкото той да бъде отстранен. Юдейските власти и гласовитите тълпи, събрани на улицата, искат да се отърват от него, както и римляните, макар и просто по презумпция. Според разпространеното обяснение в разказите на евангелията - което сме виждали в безброй много филми - Исус е съден публично в присъствието на „евреите“, тълпите настояват той да бъде разпънат на кръст, Пилат сваля отговорността от себе си, след това Исус трябва да носи собствения си кръст до мястото на екзекуцията през тълпи от злонамерени наблюдатели и накрая той е закован на кръста между двама крадци на обществено място за екзекуции, наречено Голгота - „мястото на черепа“.
Ако той бе опитал да избяга — било то от съдебния процес или от пътя към Голгота, - това веднага е щяло да бъде забелязано. Щяло е да има множество желаещи бързо да го върнат обратно на пътя към екзекуцията му. Евангелията ни съобщават, че римляните се отказват от всякаква отговорност за него; вече им е безразлично какво ще се случи.
На еврейските власти, представители на садукейското свещеничество, обаче не им е безразлично; те желаят смъртта му. Членовете на малката общност от последователи на Исус са безсилни да го предпазят и могат само безпомощно да наблюдават разгръщането на трагедията. И така, ако бягството му не служи на някаква цел или на римските, или на юдейските власти, които имат достатъчна причина и възможност, за да го осъществят, човек би помислил, че подобно бягство е било невъзможно. И въпреки това в разказите на евангелията има достатъчно загатвания, които карат човек да се замисли. Положението не е толкова ясно, колкото е представено, че е.
Първо и много важно: исторически погледнато, разпъването на кръст е наказание за политически престъпления. Според евангелията обаче Пилат оставя Исус в ръцете на тълпите, които сетне крещят за неговата екзекуция поради религиозен разкол. Еврейското наказание за точно това прегрешение е убиване с камъни. Разпъването на кръст е римско наказание, отреждано за антидържавни дейности, а не за религиозна своенравност. Това противоречие само по себе си показва, че евангелията не предават фактите точно. Възможно ли е те да опитват да скрият от нас някакви съществени аспекти на събитията? Може би опитват да обвинят не когото трябва?
Можем да бъдем сигурни, че Исус е осъден на смърт на основание на политически престъпления. Можем да бъдем сигурни и в това, че римляните, а не еврейските власти, са тези, които се разпореждат, както и да се опитват да го извъртят евангелията. А евангелията несъмнено извъртат посланието до такава степен, че съвременните християни все още смятат намека за каквото и да било политическо действие от страна на Исус за възмутителен, дори за опасно „отцепнически“. Въпреки това минаха повече от петдесет години, откакто проф. Самюъл Брендън от Манчестерския университет в Англия обърна внимание на това критично теологическо изопачаване: „Решителният факт, че съдбоносната присъда е била произнесена от римския управител, а екзекуцията е била изпълнена от римски служители, остава неоспорим“. Брендън продължава: