И така ние продължаваме да се питаме: ако Исус е останал жив след разпятието, независимо дали чрез подмяна, или чрез освобождаване, кой е най-вероятно да му е помогнал? Със сигурност не римляните - за какво им е да спасяват някого, който се противопоставя на властта им над Юдея? Със сигурност не и първосвещениците на храма, тъй като Исус е силно критичен най-малкото към техните пълномощия. Помощта, предполагаме, може да е дошла единствено от зилотите.
Като продължаваме упорито напред обаче, ще открием, че много грешим.
* *
През 37 г. пр. Хр. Ирод превзема Йерусалим. Той не е жител на Юдея, а идва от една южна област, наречена Идумея. Макар да е способен пълководец и управител, той е и бандит. Неговият приятел Марк Антоний му набавя голяма римска войска, за да завладее Йерусалим, но дори и с тази подкрепа за сломяването на съпротивата на града е необходима петмесечна обсада. Веднага щом завзема властта, Ирод екзекутира четирийсет и пет членове на Синед- риона, като по този начин унищожава цялото упражнявано от него влияние. Освен това той арестува Антигон, последния еврейски цар, и го изпраща в Антиохия, където пребивава Марк Антоний. Там еврейският цар удобно е обезглавен. Ирод става цар на негово място, управлява като „Ирод Велики“ и не престава да бъде близък приятел на своите покровители римляните.
Ирод остава силно вражески настроен към всички членове на законното царско еврейско потекло. Макар да встъпва в брак с потомствена принцеса, той организира удавянето на брат ѝ, първосвещеника, в басейн в двореца в Йерихон. По-късно Ирод убива и собствената си съпруга от царско потекло. Освен това екзекутира и двамата си синове от този брак. Всъщност по време на царуването си той последователно екзекутира всички останали членове на царската династия на Израил. Накрая възстановява Йерусалимския храм, но въпреки тази щедрост повечето евреи в страната продължават да го презират. Когато през 4 г. пр. Хр. Ирод умира, последното му действие е нареждането да бъдат изгорени до смърт двама фарисеи, чиито поддръжници били съборили царския римски орел, поставен по заповед на Ирод на фасадата на храма.
Единственият хроникьор от този период е юдейският историк Йосиф Флавий. Той съобщава, че след смъртта на Ирод „народът“ изисква първосвещеникът на Храма в Йерусалим - назначен от Ирод - да бъде освободен от длъжност. Хората настояват да бъде назначен „по-благочестив и чист“ първосвещеник. Това е първият признак, че значителна част от еврейското население е била силно загрижена за тези въпроси, нещо, което ще се окаже от решаващо значение за разбирането ни за целия период. Кои по-точно обаче са тези „загрижени хора“?
Йосиф Флавий описва три различни фракции на юдаизма по онова време: фарисеи, садукеи и есеи. Садукеите провеждат службите в храма и осигуряват свещениците, които изпълняват ежедневните жертвоприношения. Първосвещеникът също е от техните редици. Фарисеите се интересуват повече от еврейските традиции, сбирката от закони, създадена от някогашните мъдреци, и се занимават по-малко с жертвоприношенията в храма. Есеите, които живеят комунално, са описани различно и объркващо като настроени в подкрепа на Ирод или против него, като мирни или като войнствени, като безбрачни или като женени, като всичко зависи от това кои части от съчиненията на Йосиф Флавий разглеждаме. Това е довело до значително объркване сред съвременните учени и доста е размътило водите. Есеите са представени обаче със воята преданост към еврейския закон; както споменава Йосиф Флавий, дори жестоко измъчвани от римляните, те отказват да сквернословят за Мойсей или да нарушат кое да е от предписанията на закона. Освен това, пише Йосиф Флавий, те поддържат същото учение като „гръцките синове“; вероятно има предвид питагорейците или по-късните платоници, защото те също смятат, че човекът дава подслон на безсмъртната душа в тленно, краткотрайно тяло.
В своето по-късно съчинение „Юдейски древности“ Йосиф Флавий добавя четвърта група: зилотите.
Хората, желаещи определянето на нов първосвещеник, не се занимават единствено с интелектуален протест. Жаждата за промяна се появява в края на едноседмичния траур за Ирод. Неговият син Архелай е изпълнен с надежди, че е дошъл редът му да стане цар, но решението е в ръцете на Август Цезар.