Насред пищното погребално угощение в храма преди заминаването си за Рим Архелай чува разярена тълпа отвън, която поставя своите искания. Главната причина за врявата — първосвещеникът — трябва също да е присъствал на угощението. Архелай е разгневен от тази шумна демонстрация, но не желае да нажежава положението още повече, затова изпраща главнокомандващия войската си да увещава събралата се в храма тълпа. Събрало се е множество хора, пристигнали от далечните провинции в подготовка за наближаващата Пасха. Присъстващите обаче започват да замерят служителя, преди дори да е отворил уста. Той бързо се оттегля.
Архелай вероятно е изпаднал в паника, уплашен за собствения си живот, тъй като от този момент нататък нещата бързо стават много неприятни. Архелай незабавно нарежда една кохорта да навлезе в храма и да задържи водачите на тълпите, които изискват промените. Става дума за доста голям отряд: в нормалната римска войска това означава шестстотин войници; за спомагателните отряди, каквито най-вероятно са били тези, това може да означава общо от петстотин до седемстотин или повече войници. Ясно е, че предстоят неприятности, и Архелай възнамерява да вземе бързи и сурови мерки. Намеренията му обаче са осуетени. Хората от тълпата са възмутени от внезапната поява на въоръжена войска и я нападат с камъни. Удивителното е, съобщава Йосиф Флавий, че повечето войници са избити и дори главнокомандващият е ранен и едва не загива. Това очевидно е голяма битка, което показва, че тези „хора“ не само искат „по-благочестив и чист“ първосвещеник, но и са сериозни, организирани и готови да се борят и да загинат за своите вярвания.
След победата си над войската тълпите преминават към извършване на жертвоприношенията в храма, сякаш не се е случило нищо неблагоприятно. Архелай се възползва от тази възможност, за да вдигне накрак цялата си армия: пехотата му напада йерусалимските улици, докато кавалерията му напада околните провинции. Ясно е, че това противопоставяне срещу първосвещеника е много по-силно, много по-организирано и много по-широко разпространено, отколкото може да признае Йосиф Флавий. По някаква причина Йосиф Флавий омаловажава мащабите на нещо, което очевидно е сериозна размирица, съсредоточена в храма и последвана от голяма и кървава улична битка в цял Йерусалим. Въпреки това Йосиф Флавий недвусмислено показва виждането си за събитието. За него то е „антидържавна дейност, бунт“. Поради употребата на този пренебрежителен израз можем да бъдем сигурни, че Йосиф Флавий е на страната на Архелай и на римляните.
Сражението завършва със смъртта на няколко хиляди цивилни, включително и на повечето хора в храма. Останалите живи побягват да търсят убежище по близките хълмове. Погребалното угощение незабавно е прекратено и Архелай, без да се бави повече, поема към Рим. Междувременно неговият брат Антипа оспорва завещанието и предявява претенции за трона.
Докато Архелай излага доводите си пред императора в Рим, в Юдея избухва ново въстание. В навечерието на Петдесетница (шавуот, петдесетия ден след пасхалния шабат) огромна тълпа обгражда римските бази, като ги поставя под сериозна обсада. Избухват сражения както в Йерусалим, така и в околностите. Изглежда, най-вече Галилея е огнището на най-сериозно организираното недоволство и точно там през IV в. пр. Хр. се появява първият водач, Юда Галилейски, който обира царския арсенал, за да се сдобие с оръжия. В същото време дворецът на Ирод в Йерихон е изгорен до основи. Възможно ли е този акт на политически разкол да е бил отмъщение за удавянето на последния законен първосвещеник? Много е възможно да е така. Като действат възможно най-бързо, римляните събират три легиона и четири конни полка, заедно с множество помощни войски, и отвръщат на удара. В крайна сметка около две хиляди евреи, водачи на съпротивата, са разпънати на кръст – за антидържавна дейност, разбира се.
Междувременно в Рим през същата година Август Цезар решава да раздели Юдея между синовете на Ирод, при което всеки от тях да управлява с титла, по-ниска от цар. Той дава по-богатата половина от царството, включваща Юдея и Самария, на Архелай, който управлява като етнарх; другата половина разделя на две тетрархии (от гръцки - управление на една четвърта от дадена област), като поверява по една тетрархия на всеки от другите двама синове - Филип и Ирод Антипа. Ирод Антипа поема властта над Галилея и земите отвъд Йордан; Филип получава земите на север и на изток от Галилея.