Тук трябва да бъдат отбелязани две неща: първо, макар Йосиф Флавий на пръв поглед да внушава, че исканията за чист и набожен първосвещеник да са предявени от небрежно събрана, дори импровизирана тълпа, която е просто част от обичайната група хора в храма, събрани за наближаващата Пасха, ясно е, предвид размера на сраженията и съпротивата както в Йерусалим, така и извън града, че тази съпротивителна група е добре ръководена, а мрежата ѝ - доста обширна. Нейното събиране в храма в деня на погребалното угощение не е било случайно. Хората са дошли преднамерено, готови за неприятности. Всъщност те със сигурност трябва да са очаквали неприятности. Това поставя два въпроса: кои са били тези хора? И каква представа относно идеологията им, ако изобщо можем да добием някаква, бихме си съставили от дълбокото им желание да бъде избран „чист и набожен“ първосвещеник?
Изглежда, тези събития съставляват основния контекст на ранния живот на Исус: през четвъртата година пр. Хр., когато умира Ирод, Исус, според най-широко поддържаните изчисления, е на около две години. Следователно можем да бъдем сигурни, че раждането и животът му протичат на фона на вълненията срещу покварената и омразна Иродова династия. И макар родното му място да е Витлеем в Юдея, Матей (2:22—23) пише, че като дете Исус е отведен в Назарет в Галилея. След дълъг период на мълчание в летописа на евангелието за Исус се твърди, че се е появил от Галилея, за да бъде покръстен от Йоан Кръстител. Освен това той събира учениците си — поне двама от които са били зилоти - точно в Галилея. Несъмнено той често е бил наричан Исус Галилееца. Както видяхме, Галилея е била огнище на бунтарството и точно тук се появява Юда, водачът на голяма група размирници. В такъв случай каква е връзката на Исус с тези политически агитатори, с тези тълпи, твърдо решени на бунт? Дали по-късно е щял да стане техен водач? Указанията отново идват от Йосиф Флавий.
* *
Съпротивата, която описва Йосиф Флавий, започва да се превръща в широко движение, което той полага огромни усилия да омаловажи, като в същото време пренебрежително го нарича „антидържавна дейност“. Въпреки всичко Йосиф Флавий пише и това, че съпротивата не приключва с яростното кръвопролитие в Йерусалим. Всъщност, отбелязва той, с времето става все по-лошо. Архелай се оказва толкова жесток управник, че десет години по-късно Цезар го заточва във Виен, Франция. В този случай земите на Архелай остават под прякото управление на Рим като провинция Юдея. Тъй като Филип и Ирод Антипа са другаде и властват над съответните си тетрархии, от Рим е назначен и изпратен като префект Копоний, който да ръководи териториите на Архелай от столицата си, крайбрежния град Цезарея. Заедно с него пътува Квириний, новият управител на Сирия. От Рим изискват пълна отчетност за областите, които преминават в техни ръце, затова Квириний се заема с преброяване на населението на цялата страна. Това преброяване, меко казано, не се ползва с особено одобрение. Годината е шеста сл. Хр. Неприятностите са неизбежни.
Юда Галилейски оглавява въстание. Той обвинява всички, които плащат данък на Рим, в малодушие. Призовава евреите да престанат да признават императора за господар, като твърди, че съществува само един повелител и той е Господ. Този въпрос относно данъка е най-добрият начин да се разбере кой е с Юда и кой е срещу него. По същото време, съобщава Йосиф Флавий, за първи път се появяват буйните сикарии. Те са кликата, която стои зад цялото насилие. Йосиф Флавий загатва, че Юда Галилейски е или основател на групата, или неин водач, и от описанията му става ясно, че Йосиф Флавий ненавижда сикариите. Той отправя към тях обвинението, че използват политическите си убеждения като прикритие на „варварството и сребролюбието“ си.
Поразителното е, че едно споменаване на Юда в Новия завет потвърждава този профил. „След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина...“ (Деяния 5:37). По-нататък Йосиф Флавий обяснява, че Юда, заедно с още един боец – Садок Фарисея, е отговорен за добавянето на четвърто крило към юдаизма след садукеите, фарисеите и есеите: зилотите, наречени така, тъй като те са „пламенни в добрите начинания“. Думата „зилот“ се среща само в историята на Йосиф Флавий; никой друг римски автор не ги споменава и дори Йосиф Флавий назовава името им с неохота. Вместо това той предпочита да се обръща към тях с отрицателното лестаи (разбойници) или сикарии (мъже на ножа).