Това също е загатнато в Новия завет, в Деяния на светите апостоли. Като говорят за срещата на Павел и Яков в Йерусалим след завръщането на Павел от дългогодишно проповядване в гръцки и римски градове като Tape, Антиохия, Атина, Коринт и Ефес, Яков и събеседниците му споменават „десетките хиляди юдеи“, които до един са „ревнители на Закона“ (Деяния 21, 20). По-нататък в същата книга (Деяния 21, 38) е използвана друга, по-обидна дума. От страна на римляните към Павел е отправено обвинението, че е водач на „четирите хиляди мъже разбойници“, и той е арестуван. Когато обаче разгледаме оригиналния текст на гръцки, откриваме, че думата, употребена в текста, съвсем не е „разбойници“. В действителност обвинението към Павел е, че е предвождал четири хиляди сикарион — сикарии.
Въпреки определенията „зилоти“ или „разбойници“ или може би даже заради тях, все още продължаваме да се питаме кои са били тези евреи, които са били готови да умрат, но не и да служат на римляните? Отново Йосиф Флавий иска да ни убеди, че те са били малка шайка луди глави, решени на бунт. Въпреки това въстанията, които описва, показват, че те са се борили яростно и енергично, със забележителна сила. Вътрешното противоречие ни кара да смятаме, че историкът не казва истината за тази фракция. Зилотите очевидно са били по-сериозни, отколкото Йосиф Флавий е склонен да признае. А това е решаващо за нашия разказ и за нашето разбиране.
И така защо Йосиф Флавий презира зилотите толкова силно? Един поглед върху биографията му прави всичко съвсем понятно: всъщност Йосиф Флавий започва кариерата си като зилот. Той дори е зилотски военачалник. Удивителното е, че в началото на борбата срещу Рим на него е поверена цяла Галилея - родните земи на зилотите. След загубата на базата си обаче той минава на страната на римляните и става близък приятел на император Веспасиан и на неговия син Тит, главнокомандващ армията. Накрая Йосиф Флавий заживява в Рим, в двореца на самия император, с пенсия и с римско гражданство. За измяната срещу собствения си народ обаче плаща висока цена. Той трябва да бъде нащрек до края на дните си, тъй като го мразят дори евреите, живеещи в Рим.
В първата си книга „Еврейската война“ - написана около 75-79 г. сл. Хр. за римска и романизирана публика — Йосиф Флавий обвинява зилотите за разрушаването на Храма. Макар той да е имал достъп до всички еврейски документи, които оцеляват след обсадата и след пожарите в храма, а също и до римски документи, разбираме, че не можем напълно да се доверим на думите му. Въпреки отличните си извори той е преминал на страната на противника и пише за противника - за римска нееврейска публика. Написването на „Еврейската война“ от Йосиф Флавий е все едно нацист да напише история на Полша, в която е оправдано нахлуването през 1939 г. Тъй като един и същи човек може да е терорист за едного, но патриот за другиго, трябва внимателно да използваме съчиненията му. Необходимо е да разглеждаме представените от него факти по благоразумен начин.
* *
Засега нека насочим вниманието си към една необикновена случка от 1947 г. Един овчар бедуин Мохамад ад Диб се скитал по северния бряг на Мъртво море в търсене на няколко изгубени кози. Сметнал, че може да са в една пещера, на която се бил натъкнал, затова хвърлил вътре камък, за да ги изплаши и да ги накара да излязат. Вместо възмутено козе блеене чул звук от разтрошаването на керамика. Заинтригуван, той пропълзял през ниския вход на пещерата, за да види какво има вътре. Пред погледа му се появили няколко големи глинени гърнета - едно от тях вече счупено, в които той открил първата сбирка документи, известни оттогава насам като Свитъците от Мъртво море.
Занесъл ги на търговец на антики във Витлеем, който започнал да ги предлага на различни лица, които смятал, че може да проявят интерес. Въпреки това има нещо неясно около точния брой на откритите свитъци. Седем от тях са представени и в края на краищата продадени на академични учреждения, но, изглежда, няколко други са били открити и вероятно задържани или предадени в ръцете на други търговци или на частни колекционери. А поне един свитък е попаднал в Дамаск и за кратко време се е намирал в ръцете на американското Централно разузнавателно управление.
По това време ръководител на базата на ЦРУ в Дамаск бил специалистът по Близкия изток Майлс Коупланд. Той ми разказа, че един ден до вратата на сградата му дошъл „потаен египетски търговец“ и му предложил навит на руло древен текст от вида, който сега ни е известен като Свитък от Мъртво море. Разбира се, тогава тези свитъци били неизвестни и Коупланд не бил уверен, че подобни накъсани документи са ценни или даже интересни в някакво отношение. Естествено той не можел да чете арамейски или иврит, но знаел, че директорът на ЦРУ в Близкия изток Кърмит Рузвелт, който се намирал в Бейрут, бил специалист по тези древни езици и вероятно щял да успее да ги разчете. Занесъл свитъка на покрива на сградата в Дамаск и докато вятърът разнасял късчета от него по улиците долу, го разгърнал и фотографирал. Той твърди, че е заснел около трийсет кадъра, но дори те не били достатъчни за запечатването на целия текст, затова можем да допуснем, че текстът е бил доста състоятелен. Изпратил фотографиите в базата на ЦРУ в Бейрут. И там те изчезнали. Претърсванията на имоти на ЦРУ, обезпечени от щатския Закон за свобода на информацията, останали без успех. Коупланд си спомня какво чул - че текстът засягал Данаил, - но той не знаеше дали се е оказал нормален текст от книга на Стария завет или пешер, т.е. коментар към дадени важни откъси от Стария завет, като обясненията, които се появяват на няколко от останалите свитъци, открити в същата пещера. Несъмнено този безценен текст все още се намира някъде там, в тайния подземен свят на антиките.