* *
Изучените Свитъци от Мъртво море за пръв път ни дават пряк поглед върху тази голяма и широко разпространена група, която разглеждаме тук — групата хора, които презират чуждата власт, които са всеотдайно загрижени за чистотата на първосвещеника и на царя и които са посветени изцяло на съблюдаването на еврейския закон. В действителност едно от многото названия, с които те наричат себе си, е Осех ха Тора - „Изпълнителите на закона“.
Свитъците от Мъртво море, както изглежда, представляват автентични свидетелства от зилотите. Защото те са възникнали точно в тяхната общност. Интересно е и това, че според археологическите данни Кумран - мястото, на което са открити голяма част от документите и където, изглежда, е бил установен център на зилотите - е изоставен по времето на Ирод Велики, който имал дворец, разположен само на няколко километра оттам, в Иерихон, същия дворец, който е изгорен до основи от „зилоти“ след смъртта му. Точно след това е било поставено начало на обитаването на Кумран.
Свитъците от Мъртво море са писани направо от тези, които са ги ползвали, и необичайно за религиозни документи, не са променяни от по-късни редакции или преработки. Можем да вярваме на това, което ни съобщават. А това, което ни съобщават, действително е много интересно. Първо, текстовете разкриват дълбока омраза към чуждото господство, която граничи с патология, омраза, очевидно подклаждана от желанието за мъст след дългите години на кръвопролития, експлоатация и презрение към еврейската религия от страна на врага, който те наричат китим - това може и да е дума с широк смисъл, но през първи век сл. Хр. категорично се е отнасяла за римляните. В Свитъка на войната се казва:
Те ще постъпят съгласно цялото това постановление на този ден, в който те са разположени срещу лагера на китим. След това за тях свещеникът ще надуе тръбите... и портите на битката ще се отворят.... Свещениците ще свирят... за нападение. Когато са до линията на китим, на изстрел разстояние, всеки човек ще вдигне бойните си оръжия. Шестимата свещеници ще надуват тръбите на кръвопролитието пронизително и отсечено, за да насочват битката. А левитите и цялата тълпа с овнешки рогове ще свирят зова на битката с оглушителен звук. А когато звукът утихне, те ще започнат да довършват тежко ранените китим.
За това бленуват зилотите, които ненавиждат и презират римляните: те по-скоро биха се простили с живота си, отколкото да служат на китим. Те живеят единствено за деня, в който сред еврейския народ ще се появи месия и ще ги поведе на победоносна война срещу римляните и техните царе и първосвещеници марионетки, заличавайки ги от лицето на земята, така че в Израил отново да има чисто потекло от първосвещеници и царе от коляното Давидово. Всъщност те са в очакване на двама месии: първосвещеника и царя. В Закон на общността например се говори за бъдещите „месии на Арон и на Израил“. Месия на Арон се отнася за първосвещеника; месия на Израил означава цар от коляното Давидово. В по-нататъшни свитъци са споменати същите личности. Интересното от наша гледна точка е, че някои свитъци като Документа от Дамаск сливат тези две фигури и говорят за един месия - „месия на Арон и Израил“. Те разкриват личност, която е както първосвещеник, така и цар на Израил.
Всички тези текстове представят като много важна необходимостта линията от царе и първосвещеници да е „чиста“, т.е. от правилното потекло. Храмовият свитък заявява: „Над себе си трябва да поставиш цар, избран измежду твоите братя; не бива да поставяш чужд човек, който не е твой брат, над себе си“18.