Както царят, така и първосвещеникът е миропомазан и поради това е мешиха - месия. В действителност още от втори век пр. Хр. думата „месия“ е използвана като название за законен цар на Израил, владетел от царското коляно Давидово, чиято поява и управление са очаквани. Това очакване следователно не е присъщо единствено на зилотите, а е силна скрита тенденция в Стария завет и в еврейската вяра от втория Храмов период. То е по-широко разпространено, отколкото си мислим: изтъкват, че „книгите на Стария завет са променяни по такъв начин, че заедно се явяват месиански документ“.
Идеята, разбира се, е, че поне еврейското население на Юдея очаква появата на месия от коляното Давидово. А с трудностите и ужасите на управлението на Ирод и на по-късните римски префекти моментът, изглежда, е настъпил. Времето за появата на месията е дошло и затова не бива да се изненадваме, когато открием, че бунтовническото зилотско движение на Юда Галилейски и на Садок Фарисея в същината си е месианско.
В такъв случай кого са смятали за месия?
* *
Свитъците от Мъртво море осигуряват контекст за разбиране на ролята на Исус и на политическите машинации, които трябва да са се случвали през времето на неговото раждане, брак и активна роля в желанието за победа от страна на зилотите. Според евангелията по бащина линия Исус е от коляното Давидово; по майчина линия той е от коляното Ароново, първосвещеник (Матей 1:1, 16; Лука 1:5, 36; 2:4). Когато осъзнаем, че поради потеклото си Исус е наследник на двете линии, изведнъж разбираме значението му за каузата на зилотите. Той е „двоен“ месия; тъй като е потомък както на царската, така и на свещеническата линия, той е „месия на Арон и Израил“ - личност, която, както видяхме, е ясно отбелязана в Свитъците от Мъртво море. И изглежда, той е широко считан за такъв. Можем да приемем предполагаемо подигравателния надпис на Пилат в долната част на кръста за израз на този факт: ТОВА Е ИСУС, ЦАРЯТ НА ЕВРЕИТЕ (Матей 27, 37).
Като първосвещеник и цар - като месия на Децата на Израил (на иврит бани машиах) — трябва да са очаквали от Исус да поведе зилотите към победа. Най-вероятно от него са очаквали да се противопоставя на римляните на всяка крачка и да се придържа стриктно към идеята за ритуална чистота, която е така важна за зилотите. Като предводител на зилотите той следва да изпълнява религиозна и политическа роля и, както се случва, има признат начин за изпълнението ѝ: пророкът на Стария завет Захария говори как царят на Йерусалим ще пристигне на гърба на магаре (Захария 9:9—10). Исус смята за необходимо да осъществи това и други пророчества, за да бъде приет от народа; и наистина пророчеството на Захария е цитирано в Новия завет в разказа на Матей (21:5). И така Исус влиза в Йерусалим на гърба на магаре. Смисълът не убягва на тълпите, които приветстват пристигането му: „Осанна за Сину Давидову“, викат те, като с непринудени жестове на одобрение полагат клонки от дървета и плащове на пътя, за да премине той през тях.
Исус е избрал пътя си предумишлено. И йерусалимските тълпи го признават за царя от коляното Давидово. Жребият е хвърлен. Или поне така изглежда.
Това съзнателно разиграване на пророчеството от Стария завет и изводите от него са обсъдени от Хю Шонфийлд в неговата книга „Пасхалният заговор“, която е публикувана за пръв път през 1965 г.; многократно преиздавана оттогава, от нея са продадени над шест милиона екземпляра на осемнайсет езика. Както и да го погледнем, тя е била бестселър, а въпреки това днес е почти забравена. В съвременните книги дори не се споменава произведението на Шонфийлд.
Въпросите, които повдига той, несъмнено са спорни, но важни; пазителите на ортодоксалния разказ непрекъснато опитват да държат тези алтернативни мнения настрана, за да не разклатят парадигмата, за да не ни накарат да променим отношението си към евангелията, към личността на Исус и към историята. Уроци като този на Шонфийлд трябва да бъдат повтаряни поколение след поколение, докато накрая бъдат подкрепени от множество толкова солидни данни, че да се наложи парадигмата да бъде преобърната, принуждавайки ни да подхождаме към историята от съвсем различно гледище.
Толкова много фактори в живота на Исус - въстанието на зилотите, раждането му от родители, които са потомци съответно на коляното Давидово и на коляното Ароново, членовете на зилотското движение от най-близкото му обкръжение, предумишленото му влизане в Йерусалим като цар — несъмнено е трябвало да осигурят на Исус място в историята като водач на еврейския народ. Това обаче не се случило. Какво се е объркало?