Сега дори тамплиерите изоставят няколкото си запазени крепости и се оттеглят от земите, които за 173 години, изпълнени с тежки борби, отнемат живота на около двайсет хиляди от техните братя.
* *
Тамплиерите ме интригуват открай време. Не само поради ролята им на професионална армия и поради техния огромен, но силно пренебрегван принос към началото на съвременния ни свят — те въвеждат властта на парите над меча посредством чекове и сигурни парични преводи от град в град и от страна в страна; те забиват клин между господстващата аристокрация и експлоатираното селячество, което способства за отварянето на ниша за средна класа, - а и поради аурата на загадъчност, която винаги ги е обграждала. По-специално, поне част от тях, изглежда, проповядват вид религия, която противоречи на официалната доктрина на Рим. Направо казано, те, изглежда, укриват ереста в редиците си, но за това има малко данни. Аз бях любопитен и бях решен да намеря някои отговори. Започнах да проучвам загадъчната страна на явлението рицари тамплиери.
Един ден, докато разглеждах нови заглавия в редовно посещавана от мен книжарница в Лондон, собственикът на магазина - мой приятел, ми предложи да ме запознае с човек, с когото можело да си бъдем полезни. Той разполагал с информация относно тамплиерите, която можело да ме заинтригува. Така се запознах със своя колега Ричард Лий. В крайна сметка през следващите двадесет години написахме седем книги заедно.
Ричард несъмнено разполагаше с интересна информация - данни, които му бяха предадени от Хенри Линкълн. Двамата бързо разбрахме, че трябва да обединим усилията си. След няколко месеца и Хенри стигна до същото заключение. Създадохме екип и както се казва, запретнахме ръкави. Резултатът шест години по-късно бе бестселърът Светата кръв и свещеният Граал.
Основната ни хипотеза включваше вникване както в преданията за кръстоносните походи, така и в тези за Граала – две теми, между които историците рядко правят връзка. Зад двете теми, както открихме, се криеше важно родословие, династията на еврейското царско потекло, коляното Давидово.
Преданията за Граала съчетават елементи от древните езически келтски традиции с елементи от християнския мистицизъм. Символът на бокала, или чашата на изобилието, която осигурява продължително плодородие на земята, произтича от езически извори, докато описанията на Граала от гледна точка на мистичните преживявания имат християнска основа. Забележителен за нас обаче е фактът, че според преданията рицарят на Граала - Парсифал, е „от най-свещеното потекло“, потекло, простиращо се назад в историята до Йерусалим и до корените на християнството. Това очевидно сочи към коляното Давидово. Този момент е убягнал на всички тълкуватели на Граала преди нас.
Ние опитахме да докажем, че думата, използвана за Граал - Санграал или Сангреал, която е разтълкувана като Сан Граал или Сан Греал — свещеният Граал, — е двусмислена: като разделим думата по малко по-различен начин, например Санг Реал, разкриваме тайната. В превод Санг Реал означава „царска кръв“, което, твърдим ние, означава царската кръв на коляното Давидово. Действително през средновековието това е било „най-свещено потекло“.
Несъмнено е, че коляното Давидово е съществувало в Южна Франция през ранния средновековен период. Това е исторически факт.
Когато Карл Велики основава своето кралство, той определя един от близките си другари - Гийом (Уилям), граф на Тулуза, на Барселона и на Нарбон, за владетел на буферното княжество между християнското царство на Карл Велики и ислямското емирство Ал Андалус, т.е. ислямска Испания. Гийом, новият господар, е евреин. Той също е от коляното Давидово.
Еврейският пътешественик от дванайсети век Вениамин Туделски разкрива в своя летопис относно пътуването си от Испания към Средния изток, че князът, начело на господстващата аристокрация на Нарбон, е „потомък на Давиловия род, както е посочено в родословното му дърво“. Дори в „Енциклопедия Юдаика“ са споменати тези „еврейски царе“ на Нарбон - но е пренебрегнато родословието им. Разбира се, никой нямал желание да се поинтересува откъде може да произлиза родословието, споменато от Вениамин Туделски. В действителност, както ни предстоеше да разберем, ситуацията е доста сложна.