Римските историци също знаят за това предсказание: Светоний пише: „...на Изток бродеше древно суеверие, че по това време из Юдея ще се явят владетелите на света. Това пророчество, както после се оказа, се е отнасяло за римски император, но непокорните юдеи... са го разтълкували като за тях самите“.
Споменава го и Тацит - той обяснява, че:
...повечето хора бяха убедени, че древните евангелия на техните свещеници имат предвид настоящето като същинския момент, в който Изтокът ще възтържествува и от Юдея ще излязат мъже, на които е предопределено да властват над света. Това тайнствено предсказание всъщност се отнасяше за Веспасиан и за Тит, но обикновените хора... мислеха, че тази могъща съдба е отредена на тях, и дори техните беди не успяха да отворят очите им за истината.
Тогава Нерон е убит. След него бързо идват и си отиват двама императори. Най-после, през 69 г. сл. Хр., Веспасиан е обявен за император от войската си. Той сваля обсадата на Йерусалим, за да се съсредоточи върху центъра си за политическа подкрепа и да укрепи имперските си стремежи. Преди всичко той иска да властва над Египет. За щастие неговият поддръжник и приятел - еврейският военачалник Тиберий Александър, е префект на Египет и стои начело на двата легиона, поставени там. Веспасиан пише на Тиберий Александър, като обяснява желанието и стремежа си към императорския трон; Тиберий Александър прочита писмото на глас пред всички, след което събира войската и цивилните, за да положат клетва за вярност пред новия цезар. Предзнаменованията са предсказали царуването на Веспасиан и той „помни особено думите на Йосиф Флавий, който, докато Нерон е още жив, си позволява да го нарече „императоре“. Йосиф Флавий незабавно е освободен от плен. Веспасиан поверява войската на сина си Тит, а Тит назначава Тиберий Александър за началник на щаба си.
Като евреин Тиберий Александър трябва да е имал ясна представа за пророчеството за „звездата“, така че е възможно той да е съумял да го приложи към новопровъзгласения император. Римският историк Дион Касий съобщава, че за Веспасиан казвали, че докато бил в Александрия, изцерил един сляп човек и друг с осакатена ръка; и на двамата в съновидение било казано да се обърнат към него. Преди много време великият учен Робърт Айслер изказа мисълта, че единствено Тиберий Александър със знанието си за еврейските пророчества и желанието си да види триумфа на Веспасиан би решил да манипулира обстоятелствата, така че пророчеството на Исая да се сбъдне — пророчеството, което посочва деня, в който Бог ще изцери земята, деня, в който „ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен“ (Исая 35:5-6). Единствено Тиберий Александър, отбелязва Айслер, би могъл да скрои изпращането на слепеца и на сакатия човек при Веспасиан, така че той да извърши „месианското си чудо“.
Тиберий Александър трябва да е знаел и за една друга част от пророчествата на Исая - разрушаването на Иерусалимския храм. Исая пише, че Господ е казал: „...ще ви кажа какво ще направя с лозето си: ...ще му разруша стените и ще бъде тъпкано“. След два стиха той пояснява: „Лозе на Господа Саваота е домът Израилев“ (Исая 5:5, 7). За Тиберий Александър месията е Веспасиан. Йосиф Флавий се съгласява, като пише: „Всъщност предсказанието е посочило възцаряването на Веспасиан“. И двамата преминали на страната на Рим евреи смятат Веспасиан за месията, чието явяване много отдавна е било предречено в свещените им писания. И двамата смятат, че коляното Давидово е изчезнало, както скоро предстои да се случи и с Храма.
Въпреки всичко Веспасиан вероятно усеща, че дори пророчеството да е вярно, уподобяването му с него е нестабилно, тъй като несъмнено не произхожда „от Яков“. Във вените му не тече кръв от коляното Давидово. Затова, след като печели войната и разрушава Йерусалим, той открива всички живи наследници на коляното Давидово и ги убива. Веспасиан уважава силата на пророчеството и не смята да рискува. Той иска „да се увери, че сред евреите не е останал нито един член на царското семейство“. Както обаче по-късно ще покаже историята, няколко от членовете на това древно царско семейство се изплъзват от лапите му.