* *
С всички тези приказки за звезди става неизбежно да се заловим с Витлеемската звезда. Звездата е месианският символ на коляното Давидово. Витлеемската звезда може да бъде наречена още „Витлеемският месия“. Това ни навежда на мисълта, че не трябва да търсим астрономични свръхнови или звездни купове, за да си обясним пристигането на влъхвите във Витлеем, крепостта на коляното Давидово. Това е било по-скоро въпрос на династия, отколкото на астрономия. А влъхвите са знаели къде да потърсят своя цар.
Винаги обаче е имало някаква загадка в историята за Йосиф и Мария, които отвеждат младенеца Исус от Витлеем в Египет, за да се избавят от Ирод - както посочва Матей. Лука обяснява, че Исус се е родил във Витлеем, като е бил заведен там като издънка от коляното Давидово за преброяването. Единственото известно преброяване е това на Квириний през 6 г. сл. Хр., след като Рим поема Юдея. Тази година обаче неизменно се смята за твърде късна за раждането на Исус, тъй като според евангелията при разпъването си той е бил на около трийсет години.
Все пак тези изчисления не вършат особено добра работа и не отговарят на сведенията, представени в евангелията. Хю Шонфийлд предлага много предизвикателна алтернатива.
Обичайно в летописна таблица в края на Йерусалимската Библия с одобрението на Ватикана за дата на разпятието се приема навечерието на Пасха, 8 април 30 г. сл. Хр.. Аргументите са следните: Евангелие от Йоан съдържа доста точно датиране и цитира 28 г. сл. Хр. като първата Пасха след кръщаването на Исус (Йоан 2:13, 20). Йоан споменава още два празника Пасха, третият от които е по време на разпятието, което по този начин трябва да се е случило преди Пасхата през 30 г. сл. Хр. Възможно ли е това да е вярно?
Ние разполагаме само с два източника на неоспорими факти освен Новия завет. Първо, Тацит посочва, че „Христос бил екзекутиран по време на царуването на Тиберий от управителя... Пилат Понтийски“. Ние знаем, че Пилат е бил префект на Юдея от 26 до 36 г. сл. Хр., и това ни дава периода, в който трябва да се ограничим. Второ, макар че Йосиф Флавий споменава същото събитие, няма всеобщо съгласие за това, че неговите откъси, в които е споменат Христос, са достоверни, а не са вмъкнати по-късно от християнски редактори.
Според Евангелие от Лука (3:1, 23) Исус е на около трийсетгодишна възраст по време на покръстването си от Йоан, а то е извършено след петнайсетата година от царуването на Тиберий (както се счита в Сирия) - 27 г. сл. Хр. Той обаче е покръстен немного преди Йоан Кръстител да бъде екзекутиран, а след смъртта на Йоан Евангелие от Матея (14:13) описва как Исус търси убежище в пустинята, вероятно страхувайки се за собствения си живот. В такъв случай кога е била извършена екзекуцията? Не може да е било през 27 г. сл. Хр., тъй като Матей и Марк съобщават, че Йоан Кръстител е бил задържан от Ирод Антипа заради критиката, която отправя към неговия брак с Иродиада - жената на брат му, с когото тя се била развела - брак, незаконен според еврейския закон и също така според един от текстовете от Свитъците от Мъртво море, Храмовия свитък. В резултат на тази открита критика Йоан е екзекутиран. Доколкото може да бъде установено, женитбата на Ирод Антипа и Иродиада се е състояла през 35 г. сл. Хр. Следователно Йоан Кръстител е бил екзекутиран през 35 г. сл. Хр. В такъв случай Исус трябва все още да е бил жив по това време.
Последната Пасха, на която е присъствал Пилат, е през 36 г. сл. Хр. С други думи, тъй като според евангелията Исус е бил екзекутиран след смъртта на Йоан Кръстител и по решение на Пилат, Исус трябва да е бил разпнат по време на Пасха от 36 г. сл. Хр. Тази дата е по-късна спрямо датата, към която повечето специалисти отнасят събитието, но ако Исус е бил роден по времето на преброяването през 6 г. сл. Хр., както посочва Лука (2:2), и ако е бил на около 30- годишна възраст, 36 г. сл. Хр. е точното време на разпятието - разпятието на „Витлеемската звезда“.
В действителност ранните християни са били съвсем наясно с връзката между месианската „Витлеемска звезда“, пророчеството за „звездата“, както го предава Валаам в Числа, и Исус. Християнският автор мъченик Юстин Философ, който учи и пише в Рим и умира около 165 г. сл. Хр., спори с юдейския учител Трифон, че Исус е месията. Юстин пояснява, че изгряването на Витлеемската звезда е изгряващата звезда, предречена от Валаам; отново виждаме, че звездата е била месианска, а не астрономическа.
* *
Изправени пред неизбежността на абсолютното унищожение, много евреи напускат Юдея. Църковният историк Евзебий съобщава, че след смъртта на Яков около 44 г. сл. Хр. и преди избухването на войната ранната „християнска“ общност — т.е. месианската общност - поема от Йерусалим към Пела, през река Йордан в намиращата се под римска власт Сирия. Това обаче вероятно е първата спирка от едно по-дълго пътуване на север към Едеса, столицата на едно царство, което Евзебий характеризира като първото царство, преминало към християнската вяра. Без съмнение е вярно, че през втори век сл. Хр. Едеса е силен християнски център. Фактът, че царят на Едеса в началото на втори век е синът на цар на Абиадена (държава, която се намира малко по на изток), член на царско семейство с тесни връзки с месианското юдейско дело, не може да е съвпадение. Всъщност кралица Елена от Абиадена и синът ѝ преминават към юдаизма. Нещо повече, със сигурност знаем, че синът ѝ преминава към месиански юдаизъм — с други думи, към каузата на зилотите. Тази връзка е поддържана и от други. Поне двама от роднините на царя на Абиадена са видни зилоти при първите сражения от въстанието срещу римляните през 66 г. сл. Хр..