* *
Евреите обаче все още не са изгубили вяра, че може да възвърнат независимостта си или посредством военна сила, или чрез божествена намеса - или и двете. Почти шейсет години след разрушаването на Иерусалимския храм, по време на управлението на Адриан, е направен втори опит за противопоставяне на римската власт.
Този опит е добре планиран в продължение на дълго време. Стратегията е трябвало да бъде разработвана в голяма тайна. По тази причина е изградена мрежа от подземни бази в естествени или изкуствени пещери. В юдейските предпланини са открити поне шест такива места; в едно от тях, в Айлабо, Галилея, умишлено е изкопана кухина под земята, дълга шейсет и пет метра, с отвори в тавана, които пропускат светлина и въздух. Подобни места служат както за планиране, така и за обучение. Тези, които са начело, съзнават, че не бива да повтарят грешките от предишната война, при която зилотите са допуснали да бъдат уловени в капан зад отбранителните стени на малките и големите градове и били избити един по един от римските войски, които са майстори на обсадата. Този път те възнамеряват да нападнат римляните бързо и енергично и след това също толкова внезапно отново да изчезнат в подземните си редути; те смятат, че ключът към победата е бързината.
Важно е да се отбележи, че този път юдейските бойци са обединени под управлението на един-единствен силен предводител, на име Симон бар Косеба, който по-късно става известен като Бар Кохба - „Синът на звездата“, което показва месианското му положение. Пророчеството от Числа, Глава 24, се отнася и за него („Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля“) и по тази причина, изглежда, и той трябва да е носел царската кръв Давидова във вените си. Професор Робърт Айзенман, историк по Свитъците от Мъртво море, е заинтригуван от възможността Симон да е свързан не само „образно казано, а и физически“ с по-ранни месиански предводители в Юдея.
Бар Кохба набира военни специалисти отвъд моретата. Били са открити списъци с имена на гръцки, в които всяко име носи титлата Аделфос, или „брат“, както при по-кьсните рицарски ордени като тамплиерите или рицарите на св. Йоан. Включени са хора с опит във военното дело, дошли отвъд Юдея, където се говори гръцки, а арамейският и ивритът са непознати. Същите тези хора или служат в щаба за планиране, или поради опита си с римските сили помагат при обучението на тайната еврейска войска.
Бар Кохба знае, че хората му са изправени пред най-добре дисциплинираната армия на света, с възможен брой войници, далеч надхвърлящ този на неговата войска: по приблизителни изчисления римската постоянна армия надвишава 375 000 добре обучени мъже. В Юдея има два легиона, Шести и Десети, които осигуряват приблизително 12 000 мъже, заедно с още толкова помощни войски. Освен това в околните римски провинции Сирия, Арабия и Египет има още пет до седем легиона и помощни войски. Юдеите могат да съберат най-много 60 000 души, никой от които не притежава опит във военното дело. Необходимо е обучение и Бар Кохба посвещава много време и усилия на него.
Той и хората му се нуждаят от оръжия. И така, те измислят находчив начин да си осигуряват припаси, описан от римския историк Дион Касий, който твори от 194 до 216 г. сл. Хр. Тъй като много или повечето работници в оръжейната промишленост в Юдея са евреи, „те умишлено не коват оръжията, които им е поръчано да предоставят, според нивото на стандарта, така че римляните да ги бракуват и по този начин самите те да могат да ги ползват“.