Войната избухва през 131 г. сл. Хр. и незабавно носи успех на евреите. Цивилните римляни напускат Йерусалим, а Десети легион се оттегля. Двайсет и втори легион от Египет не е споменат във военните летописи. Предполага се, че бързо е бил изпратен от базата си в Египет към Юдея, но там е бил разбит и напълно унищожен. Юдеите си възвръщат Йерусалим, възстановяват стените му и установяват юдейско гражданско управление. Юдея остава независима от римляните почти две години. Ала римляните, разбира се, набират войници, за да се върнат с многобройна поразяваща сила.
Този път командването е поверено на самия Адриан. С него е предишният управител на Британия - Юлий Север, когото той смята за най-добрия си пълководец. През 133 г. сл. Хр. девет, а може би дванайсет римски легиона и помощни войски, изтеглени чак от Британия - около шейсет до осемдесет хиляди войници, - нахлуват в Галилея от запад и през река Йордан на изток. Обаче се оказва трудно. Юдейските бойци са снабдени с много гъвкава защита. Бившият високопоставен израелски военен проф. Мордехай Гихон пише за дългосрочната стратегия на Бар Кохба: „Осезаемата надежда на юдеите е да протакат войната достатъчно дълго, за да изтощят вражеските сили отвътре и отвън, да започнат военни действия и да отслабят римската воля за победа на всяка цена“. Те обаче губят войната. През лятото на 135 г. сл. Хр. Симон бар Кохба е убит по време на отбраната на град Бетар. Това е краят на знаменитата му кампания.
В желанието си да заличи Юдея от паметта Адриан променя името ѝ на Палестина. Две поколения по-късно обаче населението най-сетне получава значителна автономия – включително и това да бъде освободено от „всяко задължение, което е в разрез със съблюдаването на техните религиозни норми и вярвания“.
Изглежда, римляните все още помнят реките от кръв, които им е коствало повторното завладяване на Юдея. И чувството все още е болезнено.
* *
Сприятелих се с Мордехай Гихон в Израел, през един период, в който често участвах в археологически дейности заедно с Робърт Айзенман и неговия екип от Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч. Бях очарован от обширните познания на Гихон относно Бар Кохба, а той бе заинтригуван и проявяваше интерес към темата на „Светата кръв и свещеният Граал“, която беше прочел. Веднъж Гихон заведе мен и някои от студентите и доброволците, които помагаха в работата ни по разкопките край Мъртво море, в една от последните крепости на Бар Кохба, превзети от римските войски. Тя представляваше запуснати руини близо до Емаус, в юдейските предпланини, по средата между Йерусалим и крайбрежието. В крепостта никога не бяха правени разкопки и проф. Гихон търсеше удобна възможност да направи. Скоро щях да разбера защо.
Под настланата с камък платформа на крепостта имаше лабиринт от тунели. След превземането на крепостта от римляните отбранителите са се оттеглили в тези тунели, през които ние пропълзявахме на четири крака. Те трябва да са чували как римляните разговарят на по-малко от метър над тях. Една от особеностите на мястото се криеше в конструкцията на резервоарите: тези, които снабдяваха крепостта, бяха достъпни отгоре, през отвор в павираната платформа, досущ като кладенец. Тези резервоари обаче в най-общи линии бяха кръгли и заоблени, т.е. от другата страна на отвора за достъп водата е заемала няколко метра под павираната платформа. Тунелите отдолу са осигурявали на някогашните отбранители достъп до края на облите резервоари, далеч от погледа на римляните, така че те са имали възможност да живеят под крепостта в продължение на няколко седмици, точейки вода, без римляните да подозират за присъствието им. Тяхното най-важно убежище обаче е било дори още по-дълбоко в хълма, в подземни галерии, до които се достига само през един вход от горния етаж тунели. Бойците на Бар Кохба и техните семейства вероятно са се качвали само за да източват вода.
Когато накрая римляните разбрали какво се случва под краката им, те напълнили резервоарите с камъни и по този начин унищожили източника на вода. След това се вмъкнали в комплекса от тунели и пропълзели навътре, за да избият бойците на Бар Кохба, които били избягали към по-долните етажи.
Гихон ми каза да го последвам, докато пълзеше пред мен през създаващите клаустрофобия тунели. И тогава стигнахме до един тунел, който продължаваше под стръмен ъгъл надолу по каменистия склон. Той бе запечатан с камък и хоросан.
– Римляните запечатали това завинаги - обясни той. Замълча за момент. - Този тунел никога не е бил отварян. Всички отбранители са все още там долу.