Отне ми известно време да осъзная смисъла на това, което ми бе казал. И тогава в главата ми изникна трагичната и ужасяваща картина, която очаква първия археолог, който ще премахне каменната зидария и ще пропълзи надолу по тунела. Никога не забравих този малък зазидан достъп към убежището, който преди почти 1900 години за няколко минути се бе превърнал в запечатана гробница за живите.
* *
Ето такъв е светът, в който живеят Исус, неговите последователи и поне първите от по-късните му биографи. Това е и светът, от който възниква християнството. А точно връзката между посочените две части на този свят е толкова спорна. Както видяхме, това е време, в което вярата е всичко и погрешната вяра в неправилния контекст може да доведе до внезапна смърт, предизвикана или от римляните чрез разпъване на кръст, или от смъртоносния нож на ревностните сикарии.
Малка част от тези събития са попаднали в евангелията. Вместо история нашият Нов завет ни предоставя изменена, цензурирана и често изкривена представа за времето. Дори тези обаче, които ни поднасят Новия завет, не успяват напълно да избягат от света, в който са действали героите им. Исус се ражда и прекарва годините на израстването си в епохата на ранното зилотско движение. Когато на около трийсет години започва службата си на свещеник, за някои от най-близките му последователи е известно, че са членове на това месианско движение, според което Исус е роден, за да играе важна роля. В Новия завет можем да видим доводите срещу римляните и можем да добием притъпено усещане за насилието, с което е просмукана епохата - усещане, което, разбира се, се изостря, когато стигнем до края на историята и разпъването на Исус.
Политическият контекст на това разпъване обаче съвсем умишлено е заличен в разказа им. Това доказва, че по-късните цензори съвместно са опитали да откъснат Исус и живота му от историческото време, в което той се ражда, живее и умира - както и в края на краищата е намерил смъртта си. По този начин тези по-късни цензори правят нещо далеч по-зловредно: те изваждат Исус от юдейския му контекст. И днес много християни нямат никаква представа, че Исус никога не е бил християнин; той се ражда и прекарва живота си като юдей.
Едно поколение след разпъването на Исус — или поне след свалянето му от сцената - Йерусалим и храмът са напълно откъснати от юдаизма. Вместо в тях, вярата е съсредоточена в равинското училище в Явнех. По същото време започва изопачаването на историята на Исус, което в крайна сметка създава предание, в чийто център е поставен Исус, а не Господ. Това е въпрос, по който много ранни летописци не са единодушни, но който в крайна сметка ще надделее над всички останали тълкувания. Юдейският произход на Исус бива включен в един все по-влиятелен езически контекст, въведен от гърците и римляните, преминали към християнството. През последвалите векове това езическо влияние силно отдалечава християнството и неговия възглед за Исус от юдаизма.
Получателите на християнското послание явно са се променили: то вече не е предназначено за евреи, а е насочено към езичниците - вярващите в богове и богини като Митра, Дионис, Изида и Деметра, - и поради това трябва да бъде представено в нова опаковка, с добавка от антиеврейска жилка. Назрял е моментът за преинтерпретация на историята и за начало на тържеството на изкуствения „Исус на вярата“ над истинския „Исус от историята“ - човек, който говори за Господ, който предава Божия завет, но самият той не претендира, че е Бог.
Вероятно по същинско чудо в едно от евангелията, макар то да раздалечава Исус от юдейския му контекст, все още са запазени елементи от историческия Исус и съдържанието на неговото учение за Бога:
Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се на Бог. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“? Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото божие... (Йоан 10:31- 35)
Във времето между изговарянето и записването на тези думи, вероятно към края на първи век сл. Хр., Исус е бил превърнат в християнин. А да бъдеш християнин означава да следваш учения, коренно различни от тези на юдаизма. Това ясно личи в един записан разговор между църковния отец от втори век мъченик Юстин Философ и юдейския учител на име Трифон. Последният разумно изказва мнението си: „Струва ми се, че тези, които твърдят, че [Исус] е бил човек и че е бил миропомазан по предопределение и след това е станал Христос, звучат по-истинно“. За да подкрепи възгледа си, той поставя предизвикателство пред Юстин: „Отговори на въпроса ми тогава, първо, как можеш да докажеш, че има друг Господ освен Създателя на всичко; и след това ще докажеш [също така], че Той е бил роден от Дева Мария“.