Като оставим настрана подробностите около разговора и отговорите на Юстин - неясни и неубедителни според Трифон, - това, което става ясно, е, че между двете религии се е отворила пропаст, която вече не може да бъде преодоляна. Малко са възможностите за съгласие сред онези, които решително са се устремили към хоризонта, който предстои да се превърне в християнски ортодокс. За Юстин значение има единствено вярата в Христос и тази вяра може да донесе спасение на всеки „макар че те нито тачат неделния ден, нито са обрязани, нито съблюдават празниците“.
Както виждаме, юдейският закон отдавна е бил забравен – заедно с истинската история на Исус.
5.
СЪЗДАВАНЕ НА
ИСУС НА ВЯРАТА
На съвременните християнски изображения се вижда популярният образ на Исус, който броди из древен Израил - слънцето позлатява русата му коса, но никога не изгаря светлата му кожа. Изобразяват го като християнски мисионер, придружаван от учениците си, някои от които вече нахвърлят своите евангелия, за да запишат светите думи на един жив бог.
Вече посочихме очевидната грешка на такива изображения - Исус е бил евреин. Той е бил тъмнокож палестинец, а не светлокож северноевропеец. Само че в изображението има още една сериозна грешка, също толкова съществена, но не толкова известна: по онова време не съществува такова нещо като евангелие, да не говорим пък за „Нов завет“; не съществува „християнство“. Свещените книги, които са използвали Исус и неговите ученици, са били книгите на юдаизма - както веднага става ясно за всеки, който чете Новия завет и забележи колко добре Исус е познавал юдейските писания и лекотата, с която ги цитира, и допусне, че част от слушателите му също са били запознати с тях - ако сметнем, разбира се, че описаните в евангелията събития наистина са се случили.
Тъй като винаги уверено се е твърдяло, че различните евангелия са написани през втората половина на първи век, учудващо е да установим, че в началото на втори век не е имало Нов завет. Нито дори в края на втори век, макар че по онова време някои теолози, притеснени за онова, което според тях е „истината“, се опитват да създадат Нов завет. Въпреки всеотдайните усилия на тези теолози християните трябва да чакат още почти два века за появата на един общоприет текст. Но какво всъщност е онова, което те чакат?
Тази закъсняла поява на официален сборник от утвърдени християнски текстове поставя под сериозно съмнение широко разпространеното през последните 1500 години християнско убеждение, че всяка дума от Новия завет е достоверно предадена от самия Бог. За един независим наблюдател изглежда по-вероятно не само че Новият завет е предумишлено наложен върху един бог, който всъщност е бил доста доволен и се е радвал на широка проява на ученията си, а и че е бил предумишлено наложен от група хора, които са искали да контролират божествената проява за своя собствена облага и власт.
Закъснението се получава, докато теологията догонва нуждата от централизиран ортодокс. Докато не бъдат взети основни решения относно божествената природа на Исус, водачите на Църквата не разполагат с официално санкционирани критерии, по които да избират текстовете, предназначени да представят новосъздадената им религия.
И което е още по-важно, днес много хора смятат текстовете от Новия завет за свещени. Те вярват, че това са божествените думи на Бога, записани като единственото средство за нашето спасение, думи, които не може да бъдат променяни или възприемани по друг начин освен буквално. Никой не е казвал на тези хора, че не такова е било намерението на ранните съставители на традициите относно Исус, залегнали в сборника. Всъщност през първите 150 години от християнската традиция единствените авторитетни писания са книгите, които сега наричаме Стария завет.
Хубав пример за ранното отношение към Светото писание ни дава християнският автор от втори век мъченик Юстин Философ. Според него нашите така наречени евангелия са просто спомени на различните апостоли, които могат да бъдат четени в църквата и да бъдат използвани в подкрепа на вярата, но никога не са били смятани за „Свето писание“. Названието „Свето писание“ е запазено за текстовете на закона и на пророците — т.е. за Стария завет. Казано направо, Юстин Философ „никога не е смятал „евангелията“ или „спомените на апостолите“ за вдъхновени свише писания“. Юстин постига висша святост, но неговото мнение би било сметнато за радикално, ако е поддържано от който и да е член на християнската църква днес.