Обаче към 258 г. сл. Хр. император Валериан разпорежда незабавно да бъдат екзекутирани всички християнски епископи, свещеници и дякони. Мнозина са екзекутирани, но и мнозина оцеляват. Предимството на централизираната власт вероятно е било съвсем очевидно за ръководителите на християнската църква, които сигурно са чувствали, че ако някога получат възможността, трябва да придобият такава власт за себе си.
Първата такава възможност им се отваря по време на управлението на Константин. Макар да е покръстен в християнството едва на смъртния си одър, по време на неговото управление християнството получава възможност да процъфтява. Константин иска обединение; той свиква Никейския събор, за да се противопостави на идеите на еретика Арий. Целта е да се събере подкрепа за идеята, че Исус Христос е „единосъщен“ с Бог Отец - претенция, която Арий и останалите оспорват; според тях Исус не е божествен. Както сухо отбелязва преподавателката от Принстън Елейн Пейджълс: „Тези, които оспорват тази фраза, изтъкват, че тя не се появява нито в Светото писание, нито в християнската традиция“. Само че възраженията се оказват без последствие за безмилостните теолози, които отиват в Никея с друг план предвид.
Съборът очевидно е настроен срещу възгледите на Арий, само че присъствието на негови поддръжници става причина за бурни събрания и за разпалени дискусии. Всъщност изглежда възможно по време на един доста гневен спор епископът на Мира физически да е нападнал измършавелия аскет Арий, както се показва в традиционните изображения от събора. Споровете надхвърлят рамките на събора и се пренасят по улиците на Никея: в обществените театри се поставят комични пародии на дебатите и навсякъде в града спорове се водят и от търговците на пазара, от магазинерите и от сарафите: „Поискай парче хляб и ще ти кажат: „Синът е подчинен на Отеца“. Попитай дали банята е готова и ще ти отговорят: „Синът е възникнал от нищото“.
Накрая се провежда гласуване. Точните цифри са спорни, но се знае, че Арий и двама негови колеги гласуват против решението; приетата цифра е, че предложението е одобрено с 217 срещу 3 гласа. Арий и неговите двама колеги са изпратени в изгнание някъде в района на река Дунав.
Като любопитно и дори странно допълнение към тази история е епизодът с покръстването на Константин на смъртния му одър, когато ритуалът е извършен от член на еретическата арианска църква. Този факт показва, че за Константин теологичните подробности не са толкова важни, колкото приемането на която и да е идея, служеща най-добре на единството, което според него означава стабилност и е първостепенната му грижа.
С това свое решение Никейският събор създава в буквалния смисъл фантастичния Исус на вярата и възприема претенцията, че това е исторически достоверно предаване на фактите. Неговите действия освен това установяват и критериите, по които по-късно ще бъдат подбирани книгите в Новия завет. Никейският събор създава християнски свят, където има общ символ на вярата. Всичко различно от него се смята за ерес, трябва да бъде отхвърлено и ако е възможно, унищожено.
И днес продължаваме да страдаме от това. Пейджълс, специалистка по гностичните текстове, прави нещо необичайно за представител на академичните среди, като въвежда лична бележка в книгата си „Отвъд вярата: тайното Евангелие от Тома“. Бележката се отнася за един много важен момент с широкообхватни последици: авторката обяснява, че това, което не би могла да хареса в Църквата, е „тенденцията християнството да се идентифицира с една-единствена авторизирана съвкупност от вярвания... придружени от убеждението, че само християнската вяра предлага достъп до Бога“.
Съзнавайки високата цена на провала, следващите епископи на Рим консолидират властта - най-вече папа Дамасий I (366-384 г.), който наема група убийци, които в продължение на три дни избиват негови противници. Когато Дамасий успява да си върне контрола, той нарича Рим „апостолска епархия“ - с други думи, единственото място в цялата Църква, което може да претендира за непрекъснат произход от апостолите и поради това да поддържа техния авторитет и функции и да действа като техен наследник. Разбира се, тази претенция оставя Йерусалим извън борда. Всеки зилот, последовател на Исус, би сметнал тази претенция за чудовищна и за очевидно невярна.