Пренебрегвайки всякакви подобни последици, Дамасий твърди, че е истинският и пряк наследник на Петър и поради това по право наследява Църквата, която Исус е оставил на него. Като върховен авторитет на Земята Дамасий налага и принципа, че истинската мярка за всяка вяра, която може да се счита за ортодоксална, е дали тя е получила папска благословия. Ето по този нагъл начин е наложена претенцията на апостолско наследство.
Следващият папа Сириций II (384-399 г.) имитира имперски съд, като издава декрети — нареждания, които се смятат за неоспорими, нареждания, изискващи незабавно подчинение. Под неговата догматична власт канонът на Новия завет най-сетне е наложен по време на Събора в Хипо през 393 г. и на Събора в Картаген през 397 г.
Този явен процес на завземане и на централизиране на властта продължава: папа Инокентий I (401-417 г.) отправя претенцията, вече неизбежна, че в качеството си на апостолска епархия Рим представлява върховната власт в християнската църква. Само че най-голяма власт си присвоява папа Лъв I (440-462 г.). Той налага най-сетне и без всякакъв компромис претенцията, оцеляла и до днес: че Исус е предал върховната власт над Църквата на Петър, че тази власт е била предадена от Петър на всеки следващ епископ на Рим и че епископът на Рим, папата, е „главният сред всички епископи“ в Църквата и действа като „мистично въплъщение“ на Петър. За неговия приемник папа Геласий I (492-521 г.) остава само да произнесе най-арогантното от всички твърдения: той пише на императора, обяснявайки му, че светът се управлява от две велики сили - духовната власт, възложена на папата, и светската власт, възложена на императора. От двете неща, обяснява папата, властта на папата е по-висша, защото тя „осигурява спасението на светското“. По време на синода, проведен в Рим на 13 март 495 г., Геласий става първият папа, наречен „наместник на Христа“.
По същото време, докато теологичното господство е нещо жадувано и завземано, с един психологически проницателен ход Църквата започва физически да завладява езически места и празници - празникът на раждането на Митра на 25 декември все още се празнува и днес. Доводите на Църквата са обяснени ясно от папа Григорий I (590-604 г.) през 601 г. в наставленията, които той дава на един абат, канещ се да напусне Британия. Папата пише:
Стигнахме до извода, че храмовете с идоли сред този народ не бива в никой случай да бъдат разрушавани. Идолите трябва да бъдат унищожавани, но самите храмове трябва да бъдат осветени със светена вода, в тях трябва да се издигнат олтари и вътре да бъдат положени реликви. Защото ако тези храмове са добре построени, те трябва да бъдат пречистени от почитането на демони и да бъдат посветени в служба на истинския бог. По този начин ние се надяваме, че хората, като видят, че храмовете им не биват разрушавани, може да се откажат от заблудата си и като се струпват с повече готовност в познатите си места, да дойдат да опознаят и да почитат новия бог. И понеже имат традиция да принасят в жертва много волове на демоните, нека някой друг обред да замени този, например Деня на посвещаването или празниците на светите мъченици, чиито мощи се намират в храма31.
Макар че е възможно в подкрепа на растящия ортодокс Църквата да е оставила олтарите непокътнати, служителите й със сигурност не са се посвенили да унищожат или да подправят документи. Какво е било отношението на хората към това?
* *
Нека насочим вниманието си към Евнапий, за да разберем. Евнапий е гръцки учител по риторика, живял около 345 г. докъм 420 г. сл.Хр. Риториката е изкуството на убедителния и внушителен изказ или в писмен вид, или като устна реч. Нашите съвременни оратори са наследници на техниките, усъвършенствани от древните. Шестнайсетгодишният Евнапий заминава да учи в Атина. По време на престоя си там той е посветен в Елевсинските мистерии и става жрец в школата на евмолпидите в непосредствена близост до Атина. Евмолпидите са един от жреческите „родове“, които преживяват и преподават мистериите на Деметра и на Персефона в Елевсин на малцина избрани - и мъже, и жени, — доказали, че са готови да усвоят тези мистерии. Тези малцина избрани се смятат за посветени.