Инквизиторите се превръщат в убийците на Църквата — със своята армия от тайни информатори, жестоки разпитващи и хладнокръвни съдии, които до един действат в името на Христа. Историческият месия е отдавна забравен; сега значение има Исус на Ватикана. Тази патетично разпната фигура се превръща в оправдание на отчаяните мерки от главоломно растящия брой правила и разпоредби, които оказват въздействие върху живота на всеки и върху всеки аспект на живота.
* *
Първата голяма битка Инквизицията печели, когато сърцето на катарската църква най-сетне е изтръгнато при едно кръвопролитие, което напомня на жертвоприношенията от култа на ацтеките в Новия свят. През март 1244 г. центърът на катарската църква, замъкът Монсегюр, бива завзет от нашествениците. Повече от двеста катари биват погребани живи в подножието на възвишението. Само че Инквизицията не възприема това като край на дейността си, а само като начало на нов етап. Инквизиторите надзирават района с помощта на своите архиви и на своите информатори. Инквизицията възнамерява да остане тук, за да подкрепя властта на Рим.
И съществува чак досега. Разбира се, доста се е пречистила: през 1908 г. Инквизицията бива преименувана на Конгрегация на Светата канцелария. След това при следваща промяна през 1965 г. се превръща в Конгрегация за доктрината на вярата, спокойни и дори меки думи за названието на догматичната и непреклонна институция, чиято непроменена роля в Църквата е да поддържа ортодокса на вярата.
Сегашният глава на Конгрегацията — нарича се „префект“ и на практика е днешният Велик инквизитор — е назначен на 13 май 2005 г. и е роденият в Калифорния монсеньор Уилям Левада, предишен архиепископ на Сан Франциско. Неговият непосредствен предшественик, кардинал Йозеф Рацингер, бе избран за папа през април 2005 г. Рацингер се изказва недвусмислено относно доктрината на Църквата - никаква гъвкавост по отношение на предписанията.
„Откровенията приключиха с Исус Христос“, заявява категорично Рацингер и отправя директно предизвикателство към хората, които може би смятат, че истината може да бъде открита дори днес. Той удобно забравя гласуването на Никейския събор, който обявява Исус за бог, и се отнася пренебрежително към хората, които смятат, че Църквата е нещо друго, а не божествена: „Дори при някои теолози - ръмжи той с явна изненада от тяхната дързост - Църквата се явява като човешко творение“. Той обаче има отговора за тези, които биха могли — ужас на ужасите - да смятат, че създадената от човека Църква е изградила идеологията си, като е поставяла идеите на гласуване. „Истината не може да се създаде чрез гласуване“, заявява той. В друг контекст човек би могъл да се съгласи с него, но в този конкретен спор той отива отвъд разумното и отвъд исторически засвидетелстваното, тъй като онова, което той нарича истина, е постигнато чрез гласуване. Рацингер добавя още нещо към тази догматика: „Човек не може да установи истината чрез решение, а може само да я разпознае и да я приеме“. Оттук, обяснява той, следва, че „Църквата... носителката на вярата, не съгрешава“. Явно историята не е силната страна на Рацингер; силната му страна е изтъкаването на догматични обществени отношения.
Нищо в изявленията на Рацингер не вдъхва надежда, че Ватиканът може да се откаже от претенцията си, че осигурява единствения път към истината - път, прокаран от желанието за власт и за контрол; път, облян с кръв; път, устроен около мистичната личност на Исус Христос, който няма почти никаква връзка с историческия месия Исус, разпънат на кръста от Пилат Понтийски като политически агитатор.
Конгрегацията за доктрината на вярата умно поддържа поведението на предшественика си - Инквизицията. Подпирайки границите на вярата и поставяйки ограничения върху откриването на истината, тя на практика служи като център на отдела за командване и контрол на Ватикана.
Единственото основание за съществуването на този отдел е да овладява най-големия и най-силен страх на Ватикана: че може да се появят свидетелства, които неотвратимо ще отделят Исус на историята и Исус на вярата и по този начин ще разкрият, че съществуването на Ватикана се основава на измама. Те се боят от появата на свидетелства, че Исус не е бил бог, както постановява Никейският събор — не е бил бог, а човек.