В света има много положения, които отслабват осъзна- тостта на душата. Най-първото и главно сред тях е взаимоотношението [sic] с жени... Понеже женското докосва и тревожи душата ни, и не само окото на разюзданата жена, но и това на почтената.
Изправени пред такава неумолима враждебност, някои съвременни жени теолози чисто и просто са престанали да се отнасят към такива твърдения с каквото и да е схоластично уважение. Ута Ранке-Хайнеман, професор по история на религиите в университета в Есен, прибягва до директен изказ, какъвто рядко се използва в академичните кръгове: „Общо взето, като се вземе предвид репресията, охулването и демонизирането на жените, цялата история на Църквата се свежда до един произволен и тесногръд мъжки деспотизъм над женския пол. Този деспотизъм продължава и до днес без прекъсване“.
Разбира се, тя има право. Да вземем например шумотевицата и настървението, които се надигат при всеки намек, че е възможно жени да бъдат ръкополагани за свещеници.
Откъде идват този страх и произтичащият от него полов деспотизъм?
Свързан е с манията на Църквата по отношение на доживотната девственост и целомъдрие.
* *
Понеже тя никога не е познала мъж, Църквата обича майката на Христос, така наречената Дева Мария. Тя е родила Исус с помощта на безграничната сила на Бога. С други думи, прави се изводът, че „Бог е някакъв човек“. Нещо повече, покойният папа Йоан-Павел II в своята енциклика Redemptoris Mater от 1987 г. отсъжда, че нейният химен е останал непокътнат. Било е чудо.
Поне би било, ако е истина. Само че за съжаление подобно на много истории, приписвани на Исус на вярата, тази история не може да устои дори на най-слаба конфронтация с Исус на историята.
Сред четирите евангелия, ако допуснем, че те съдържат основна историческа информация, само две - от Матей и от Лука - споменават непорочното раждане. А Лука (2:48) до голяма степен компрометира теологичното разбиране, когато описва Мария и Йосиф като родители на Исус и съвсем категорично Йосиф като баща на Исус. В своето евангелие Йоан (1:45, 6:42) също твърди, че Исус е син на Йосиф (вж. също Матей 13:55).
Най-ранните писания от Новия завет са посланията на апостол Павел, но в тях също няма и следа от непорочното зачатие и раждане. Всъщност Павел открито го отрича в посланието си до римляните (1:3), където твърди, че Йсус е „роден по плът от Давидово семе“. По общо мнение най-ранното евангелие е Евангелието от Марко, който също пропуска да спомене за такова чудо и повече се интересува от покръстването на Исус от Йоан Кръстител, отколкото от раждането му.
Концепцията за непорочното зачатие възниква, когато еврейската Библия - Старият завет на християните - е преведена на гръцки през трети век преди Христа. Исая (7:14) пророкува, че „млада жена“ ще роди син и той ще се казва Емануил. Староеврейската дума за „млада жена“, алма, е била преведена в гръцката Библия като ,девица“, партенос. Когато Матей за пръв път споменава раждането на Исус, той подчертава, че то сбъдва думите на „пророка“, т.е. на Исая. След това говори как девица, партенос, е забременяла и е родила син. Но всъщност всичко, което е било необходимо, за да се изпълни пророчеството на Исая, е било млада жена, която да роди дете. Такова събитие наистина е някакво чудо, но в никакъв случай не е уникално и не налага необходимостта да се постулира едно сексуално активно божество. Всъщност разказът на Матей (1:22— 23) съвсем очевидно е метафоричен. Само че последиците от него, дръзвам да твърдя, са били плодотворни.
След това Църквата превръща девствеността в култ и този култ привлича много мъже, които в най-добрия случай може да бъдат описани като „разстроени“, а в най-лошия - като патологични педанти - хора като църковния учител Ориген, който на осемнайсетгодишна възраст се кастрира, за да стане по-съвършен християнин, или като Августин, който ненавижда всяко удоволствие, особено насърчаваното от секса. Поредица такива мъже се борят да наложат задължително целомъдрие сред всички учители на вярата, задача, която най-накрая се увенчава с успех през 1139 г., когато бракът и сексът са забранени за свещениците от Римокатолическата църква.
Само че Исус нито веднъж не споменава за целомъдрие, а Павел твърди, че няма дори неписани свидетелства в този смисъл. „За девствениците нямам заповед от Господа“, пише той (1 Кор. 7:25).
Нещо повече, апостол Петър, предполагаемият основател на Католическата църква, който в ретроспектива е обявен за първия папа, със сигурност е бил женен и е пътувал със съпругата си. Първото послание на апостол Павел до коринтяни (9:5) прави това съвсем ясно, както и собственото му семейно положение, и това на всички или на повечето други ученици и братя на Исус. Споменът за това, че Павел е бил женен, се пази до края на втори век, когато за последен път се споменава от александрийския епископ Климент. След това Павел постепенно и безвъзвратно придобива статута на целомъдрен. Когато целомъдрените мъже завладяват вярата, жените биват изключени от нейната изразност.