* *
При независим поглед върху откъслечните сведения за живота на Исус и за неговата епоха, които са запазени, изглежда все по-вероятно Исус също да е бил женен. Колегите ми и аз твърдим в Светата кръв и свещеният Граал, че Исус е бил женен за Мария Магдалина и че сватбата в Кана, за която според Новия завет той носи известна отговорност, е неговата собствена.
По онова време позицията на фарисеите, една от основните групи в рамките на юдаизма през първи век, е, че „безусловно задължение на мъжа е да се ожени“. На съвременния равин Елиезер се приписват думите: „Който не се ангажира с продължение на рода, е като някой, който пролива кръв“. Значи ако Исус не е бил женен, както Църквата иска да вярваме, защо неговите противници фарисеите, мнозина от които са споменати в Новия завет, не използват този факт, за да критикуват още повече самия него и учението му? Защо учениците му, които са били женени, не помолят Исус да им обясни защо е допуснал да не се ожени?
Преди да стане християнин, Павел е бил фарисей - ако Исус не е бил женен, ако е бил целомъдрен, защо Павел не го споменава? Ранке-Хайнеман отбелязва нещо изключително важно: когато Павел пише за целомъдрието и твърди, че не познава заповед на Исус по този въпрос, поради което може да даде само личното си мнение, „няма начин той да пропусне да спомене необикновения пример, който дава собственият живот на Исус — ако изобщо Исус дава такъв пример“. В едно свое интервю за телевизионна програма през 2005 г. Елейн Пейджълс коментира, че „несъмнено вярно е, че повечето еврейски мъже са били женени, особено равините. Твърде вероятно Исус да е бил женен“.
Само че непорочното раждане и непорочният живот са важни за разрастващия се ортодокс на християнството, особено когато то се е откъсвало от произхода си от юдаизма и се е стремяло да покръства неевреи. Разбира се, целомъдрието е високо ценено от много философи в езическия свят, особено от стоиците. Като че ли част от първоначалния импулс на християнската девственост е желанието, родено в борбата за уважение сред доминирания от езичниците свят, да се докаже, че християните също могат да се изкачат до моралните висоти на езическите философи. И те със сигурност са постигнали известно уважение в това отношение: лекарят на Марк Аврелий, Гален, през втори век пише за християните:
Защото при тях не само мъже, но и жени прекарват целия си живот в полово въздържание. Сред тях има хора, които са достигнали ниво в своята самодисциплина и самоконтрол, което не е по-ниско от нивото на истинските философи.
Само че в едно далновидно писмо до епископа на Смирна епископ Игнаций от Антиохия, който по-късно умира на арената някъде към 110 г., разкъсан на парчета от диви зверове за забавление на римляните, отбелязва, че има християни, които „живеят в непорочност, за да почитат плътта на нашия Бог“, а след това разбулващо признава, че не им се възхищава. Всъщност презира тяхната „арогантност“ и предупреждава, че ако те се хвалят със своето целомъдрие, могат да бъдат изгубени. За жалост тези, които успяват да установят ортодокса на Църквата и са изиграли най-важна роля за обожествяването на Исус, са и хората, които искат да въведат постоянно въздържание за управляващите Църквата и едновременно с това да изключат жените от всякаква важна роля. Те обезумяват при мисълта, че жените могат да проповядват. Забравят, че дори апостол Павел споменава - с подкрепа и възхищение — ролята на жените като проповеднички.
В своето Послание към римляните (16:1-12) Павел възхвалява осем жени, които са били или дяконеси, или „сътрудници в Исуса Христа“ (което ще рече учителки): Фива, Прискила, Акила, Мариам, Юния, Трифена, Трифоса и Персида. Освен това в първото си послание към коринтяните (11:5) той споменава, че и мъже, и жени са „молили и пророкували“ за Църквата. Ранке-Хайнеман изтъква, че „пророкуването“ означава „акт на официално оповестяване, което най-добре е да се разбира като „проповядване“. Само че в същото време Павел пише, че жените в паството трябва „да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът... Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи“ (1 Кор. 14:34—35).