Само че към края на втори век всякакво участие на жените в християнското учение вече принадлежи на миналото. Онези, които не харесват присъствието на жените в Църквата, вече са протегнали дългите си пръсти към лостовете за контрол - и по-конкретно Тертулиан. Получил образованието си в Картаген, преди да приеме християнството през 197 г., той високопарно говори против жените: „Вие сте портата на дявола: вие посегнахте към онова [забранено] дърво: вие първи изоставихте божествения закон... Заради вашето отстъпление - което ще рече смърт - дори Синът Божи трябваше да умре“.
Естествено предвид факта, че жените биват обвинявани за всички човешки недостатъци и за разпъването на Исус, на Тертулиан не би допаднало те да изпълняват каквато и да е служба на Бога в църквата. „Понеже колко правдоподобно би изглеждало, че той [Павел], който не е допускал прибързано жена дори да учи, ще даде на жена властта да проповядва и да покръства. „Да мълчат... - казва той. - Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи“.
Макар че тази позиция е до голяма степен предсказуема, все пак тук трябва да спрем и да попитаме: какво означава този изблик? Това означава, че някъде в християнската църква, на известно на Тертулиан място, жените изпълняват ролите, описани от Павел и от други. Означава, че жените действат като жрици, дават Свето причастие, проповядват и покръстват новопосветени в новата религия. Но къде може да се е случвало това? До каква степен е преобладавала такава практика? Тертулиан мълчи по тези въпроси. Като много други църковни отци той подема с перото си атака срещу ересите, но в критиката си нито веднъж не споменава конкретни групи, които са давали на жените равни възможности с мъжете да заемат църковни длъжности. По този въпрос той пази мълчание. Човек трябва да се запита защо.
Разбира се, тук е заложен въпрос от огромно значение по онова време. Рим вече започва да се налага. Започва да се налага цялата концепция за „апостолската приемственост“ - една от най-важните основи, върху която почиват аргументите за върховенството на Рим и за законността на свещеническата приемственост.
Според Евангелие от Матея (16:18) Петър е камъкът, върху който е съградена църквата на Исус. Пренебрегвайки трудния въпрос защо един добър евреин ще иска да основе църква, ватиканската традиция настоява, че с това твърдение - което не е споменато от нито един от останалите автори на евангелия - Христос дава на Петър върховното право да ръководи християнската църква. Всички следващи епископи в Рим получават това право специално. Според тази традиция Петър е първият епископ на Рим и както отбелязахме, епископът на Рим, избран през 440 г., папа Лъв I твърди, че това наследство дава на Рим правото да води християнския свят. Това е от изключително значение за исканата от Ватикана духовна законност. Без тази претенция - ако безсмислеността ѝ изобщо трябва да бъде доказвана - цялото построение на Ватикана и на папството ще се срине. Нещо повече, върху тази претенция стъпва и наистина невероятното твърдение, че Католическата църква е единственият път към истината и че папата е главният представител на Христос, т.е. на Бог на Земята. Исус на историята би останал ужасен от това, което е било скалъпено в негово име.
* *
Можем основателно да твърдим, че Исус е бил женен и че Мария Магдалина е била неговата съпруга. Обаче нямаме достатъчно доказателства - разполагаме само с косвени данни. Все пак, когато трябва да се посочи разликата между отношението на Рим към жените и отношението на Исус към жените, стъпваме на много по-сигурна почва. Както става ясно от много места в евангелията, Исус е имал непринудени и близки отношения със своите последователки - толкова непринудени и близки, че учениците му мъже понякога са се оплаквали. Евангелието от Йоан описва една случка, когато Исус пътувал из Самария. Всичките му ученици отишли да купят храна. Исус остава сам и изморен от дългото пътуване, присяда до един кладенец. Неомъжена жена идва да извади вода и двамата с Исус подемат разговор. Когато учениците се връщат, те са смаяни, че той разговаря с жената, но въпреки това, отбелязва Йоан, никой не понечва да възрази (Йоан 4:27). Ясно е, че според възгледите на Исус беседите са достъпни за всички.
След публикуването на текстовете от Наг Хамади през 1977 г. близките отношения между Исус и Мария Магдалина стават причина за много академични и обществени дебати. Възстановени са някои думи от решаващия текст на Евангелието от Филип — поставени са в скоби в превода, — но дори и без тях близките и много специални отношения между двамата са ясни.