Представете си проблема: зилотите, които са насочили цялото си внимание към отхвърлянето или разрушаването на римската власт над Юдея, са организирали династичен брак между Йосиф, човек от царското коляно на Давид, и Мария от свещеническото коляно на Аарон, за да имат дете, Исус, Спасителя на Израил, който е едновременно пълноправен цар и първосвещеник.
Исус е възпитан, за да изпълни тази роля; той влиза в Йерусалим като месия, действа в съответствие с всички пророчества, прави всичко, което се очаква от него, до този критичен момент. До този момент зилотите вероятно са били много доволни от развитието на събитията. Но тогава с един неочакван ход техният месия рязко променя посоката: „Платете данъка - казва той. - Той не означава нищо“. Защото истинското му царство, както често подчертава, не е на този свят.
Зилотите, поддръжници на Исус, сигурно са побеснели от ярост и са останали безмълвни при този внезапен и публичен обрат на събитията. Техният старателно създаден месия ги е отхвърлил - предал ги е. Затова в пристъп на гняв те също ще го отхвърлят.
След този втори ден в храма Исус отново се връща във Витания, за да пренощува; според Евангелие от Матея (26:6) Пасха е след два дни, а Исус отсяда в къщата на „Симон Прокажени“. Но според Евангелие от Йоана (11:1—2, 12:3) той е отседнал в дома на Мария, Марта и Лазар. Едно от тези евангелия греши, това поне е ясно, но в която и къща да е отседнал Исус, там се е случило невероятно събитие: Исус е бил помазан. Това ли е неговото признание като месията на Израил? Така изглежда.
Евангелие от Матея (26:7) описва „една жена“, която възлива върху главата на Исус „драгоценно миро“ от „алабастрен съд“ - много скъпа вещ по онова време. Мирото и съдът не са нещо, което би се въргаляло в къщата на селянин земеделец или на занаятчия. Цялата случка намеква за смътен източник на богатство зад хората, близки до Исус. Марко (14:3) споменава същата случка и добавя, че скъпото мазило е било от нард - една от подправките, използвани в храмовия тамян. Йоан (11:2) както винаги е източник на интересни подробности, назовава името на жената: тя е Мария от Витания, сестрата на Лазар.
Повечето съвременни читатели на евангелията не знаят много за политиката и за обичаите на онова време, затова за тях въпросното помазване вероятно е някак случайно, проява на уважение или както твърдят някои църковни коментатори, по-пищен ритуал за посрещане на почетен гост. Възможно е, но в подобен контекст такова обяснение не е убедително. За хората от първи век последиците от това действие биха били безпогрешно ясни: това е царско помазване. По традиция свещениците и царете на Израил са били помазвани със скъпо масло: при царете то е било възливано около главата като символичен венец, докато върху главата на свещеника е бил полаган диагонален кръст.
Нещо повече, трябва да отбележим, че според Матей веднага след това възливане Юда незабавно донася на „първосвещениците“, за да уреди предателството на Исус. Това събитие е толкова подозрително близо във времето до помазването, че трябва да обмислим възможна пряка връзка между тях. Такова действие от страна на жена, явно близка на Исус, очевидно е предизвикало тревогата на властите. Сега трябва ясно да изтъкнем къде евангелието е неясно: Матей, макар и колебливо, подсказва, че Исус е бил признат и провъзгласен в ролята си на месия.
Любопитно е, че през 1988 г. малка кана, съдържаща загадъчна течност, която така и не е била разпозната, датираща от времето на Ирод, обвита за защита с палмови влакна, е била намерена близо до Кумран до Мъртво море. Археолозите смятат, че е възможно това да е балсамово олио, с което областта е била известна в древността и което освен това е било скъпо - два пъти теглото си в сребро, - и е било използвано за царско помазване. Тази кана може да е била скрита някъде до Йерусалим или пък да е била използвана в самия Кумран за помазване на „алтернативен“ първосвещеник: храмовият свитък дава ясно да се разбере, че общността в Кумран е поддържала силен интерес към храма, защото целият свитък описва в най-малки подробности правилната процедура, която трябва да бъде следвана на това свято място.
Само че начинът на помазването изважда на преден план друга загадка - сякаш вече около Исус няма достатъчно загадки. Човек би очаквал подобна церемония да бъде извършена от група висши представители на властта, вероятно свещеници, вероятно представители на Синедриона на зилотите, независимо дали на „официалния“ или на „алтернативния“ — ако след инцидента с динария все още е останал зил от, който би разговарял с Исус.