Обаче такъв човек не присъства. Според разказа на Матей Исус просто е бил помазан от „една жена“ - чиято самоличност Евангелие от Йоан (12:3) определя като Мария от Витания — и събитието се е състояло в дома, който тя е деляла със сестра си и с брат си Лазар, който неотдавна е бил „възкресен от мъртвите“. В историята на царските или на свещеническите утвърждавания от страна на доминирани от мъже организации това е безпрецедентен случай: церемония по помазването, извършена от жена? Една жена да утвърждава и да провъзгласява Исус за месия? Какъв точно е бил ритуалът, който е оставил своята кратка и вероятно объркана следа в евангелията, подобно на закрита от тъмни облаци комета?
Това събитие остава необяснено и до ден днешен, само че не може да бъде пренебрегнато. То има такова значение за християнското движение и познанието за него е толкова широко разпространено, че по-късно не е можело да бъде извадено от летописите. То продължава да бъде включено в спомените, които са се съхранили, за да бъдат вписани в нашите евангелия. Значимостта му е понижена и то е изопачено, но поне е съхранено, макар необяснено и тайнствено. Нещо повече, любопитно е, че една жена, Мария от Витания, изпълнява тази роля, а не жената, която е много по-известна в кръга от учениците му: Мария Магдалина. Освен ако, разбира се, двете не са едно и също лице, освен ако Мария от Витания всъщност не е Мария Магдалина.
Разлика между двете като че ли се прави в Новия завет, но със сигурност съществува традиция, която събира двете личности, традиция, въведена във вярата през пети век от папа Григорий I. Липсват обаче свидетелства и това отъждествяване вече не се поддържа от Ватикана. Все пак, както ще видим, въпросът не приключва тук.
Една много интересна - и убедителна - гледна точка е публикувана от Маргарет Старбърд в труда ѝ от 1993 г. „Жената с алабастровия съд“. Както установихме, всички важни действия на Исус през няколкото дни преди разпъването на кръста са проведени в съгласие с предсказанията в Стария завет. Дори помазването на Исус може да се разглежда като част от приветстването на еврейския месия, чието идване е предречено. Старбърд допуска, че можем да открием произхода на Мария Магдалина в едно от тези пророчества. Тя насочва към Стария завет и пророк Михей (4:8), който е писал: „А ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка! при теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството - при дъщерите Йерусалимски“.
Фразата „куло на стадото“ означава високо място, откъдето пастирът може да наблюдава стадото си. Тук обаче съгласно официалния ватикански превод (Йерусалимската библия) става дума за Йерусалим. „Стадо“ се отнася за верните на Бога. Допълнителното обръщение „хълме“ подсилва това обяснение, тъй като царските палати са се намирали на хълма. Отново съгласно обяснението на Йерусалимската библия „куло на стадото“ е Мигдал-едер на староеврейски, където мигдал означава „кула“, но освен това носи и значението „велик“. Старбърд допуска, много приемливо, че произходът на епитета „Магдалина“ се крие по-скоро тук, отколкото евентуално в някакъв град, който се казва Магдала. С други думи, ако това обяснение е правил- но, Мария от Витания, „Магдалина“, съпругата на месията, е била известна като „Мария Великата“.
По същия начин, по който влизането на Исус в Йерусалим е уредено така, че да съответства на твърденията на старозаветните пророци за идването на месията, Мария „Магдалина“ също ни свързва със старозаветното месианско пророчество за връщането на царската власт в Израил.
Намеквайки, разбира се, че Исус е помазан за месия от съпругата си!
По някаква причина това е в нейната власт и с нейния авторитет. Това създава за защитниците на върховенството на мъжкия апостолически авторитет в Църквата още една енигма, заради която да се тревожат. Ясно е, че авторитетът в рамките на движението на Исус не е въплътен единствено в неговите ученици мъже.
Какви са последиците? Твърди се, че тази церемония по помазването представлява свещен брак. Но това е малко вероятно: помазването не е особеност на традицията на класическите тайнства. Нито пък е особеност на религиите на Месопотамия. Освен юдейството има само една по-ранна традиция в района, при която помазването със свещено масло има значение, и това е Древен Египет. Там жреците биват освещавани чрез възливане на свещено масло върху главите им.