* *
Несъмнено Новият завет е една зле разказана история. Няма как да се отрече това. Текстовете са непоследователни, непълни, объркани и предубедени. Възможно е да декон- структивираме Новия завет до момента, в който ще остане единствено твърде предубедена и догматична християнска митология — а в такъв случай може да твърдим, че разказът за това как Исус е подкрепил плащането на данъците на кесаря е просто по-късно допълнение, за да убеди предимно гръко-римските новопокръстени в християнството, че в новата религия няма нищо политически опасно, че то никога не е било политическа заплаха за властта на Рим.
От друга страна, ако приемем, че тези разкази съдържат някои исторически факти, колкото и да са объркани, трябва да потърсим фактите, оцелели под по-късното митологично построение. Както споменахме по-рано, самите езически историци, по-конкретно Тацит и Плиний Млади, макар да дават оскъдни сведения, наистина твърдят - и по този начин потвърждават, - че еврейски месия е бил разпънат на кръст по времето, когато Пилат Понтийски е бил прокуратор на Юдея, и нещо повече, едно религиозно движение, организирано около и кръстено на този конкретен месия, е съществувало към края на първи век. Следователно трябва да признаем, че в евангелията има малко истинска история, но до каква степен? Начинът, по който ще преценим степента на истинност на евангелията, в крайна сметка зависи от гледната точка, която ще приложим към тях.
Точно тук непоследователностите в евангелията придобиват значение. Една от тях е много важна.
Споменахме, че Исус не е бил помазан два дни след влизането си в Йерусалим, когато в къщата на Витания сестрата на Лазар, Мария, го помазва с много скъпо масло от нард. Ето защо, когато Исус влиза в Йерусалим за Пасха като месия, той все още не е бил помазан. Технически погледнато, не е бил месия — това тепърва предстои.
Само че Евангелието от Йоан (12:1-3) разказва съвсем различна история. Според нея Исус е бил помазан шест дни преди Пасха, преди влизането си в Йерусалим. Така че, според Евангелие от Йоана, когато Исус влиза в Йерусалим и е възторжено посрещнат като месия, възторгът е основателен, защото той вече е получил светото помазване. Кой казва истината? Йоан или другите трима евангелисти? Не можем да кажем. Можем само да отбележим, че разказът на Йоан придава смисъл на триумфалното влизане в Йерусалим, а другите евангелия не го правят. Този разказ е по-правдоподобен и интересното е, че единствено Йоан ни разкрива самоличността на жената, извършваща помазването, като Мария, сестрата на Лазар.
* *
Трябва да се вгледаме по-внимателно в хипотезата, която излагаме тук: не е трудно да си представим, че зилотите, вбесени от факта, че Исус приема месианско помазване, а след това отхвърля всякаква политическа роля, ще се заемат с мащабна кампания по отстраняването на вредата. Те трябва да се освободят от Исус, за да може на негово място да дойде по-хрисим водач — вероятно брат му Яков, който повече хармонира с политическите аспирации на зилотите. И несъмнено след отстраняването на Исус от сцената Яков застава начело на общността от месиански евреи в Йерусалим.
Освен това не е трудно да се допусне, че зилотите са устроили капан на Исус - ако не могат да имат водач, тогава поне могат да имат мъченик. Той е знаел, че те трябва да го предадат - освен това е интересно, че човекът, записан като негов предател, Юда Искариотски, несъмнено е бил зилотски сикарий. Можем да допуснем, че за Исус той е бил предател, но за зилотите е бил патриот. Направил е каквото са искали. Посочил е Исус на въоръжената охрана, дошла да го задържи. По време на задържането си в Гетсиманската градина Исус казва (както пише в оригиналния гръцки текст): „...като на разбойник11 сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете“ (Матея 26:55). По този начин Исус разкрива - и в случая същото прави и авторът на Евангелие от Матея, - че е познавал политическата действителност на времето.
Ако садукейското свещеничество иска да се отърве от Исус, защото го възприемат като месия и като заплаха за властта си, и ако зилотите също, но по различни причини, искат да се отърват от Исус, тогава новината за това сигурно е стигнала до Пилат. И това сведение вероятно го е поставило в много трудно положение. Пилат е официалният представител на Рим в Юдея, а основният спор на Рим с евреите е свързан с техния отказ да плащат данък на кесаря. Но ето че се появява евреин водач, който казва на народа си да плати данъка. Как може Пилат да изправи пред съда, да не говорим да осъди такъв човек, който поне привидно подкрепя политиката на Рим? Самият Пилат ще бъде обвинен в нарушаване на дълга, ако осъди такъв поддръжник.