Къде точно е живял Исус от ранното си юношество до излизането си от Галилея, за да бъде покръстен в река Йордан, е пълна загадка. Лука (3:1-23) датира неговото кръщение към петнайсетата година от управлението на император Тиберий - което ще рече 27-28 г. - и добавя, че по онова време Исус бил на около трийсет години. Можем да бъдем сигурни само в едно: където и да е живял Исус, не е живял в Израил.
Тази сигурност се диктува от логиката на евангелията: ако Исус бе живял в Юдея, Галилея или Самария, този факт щеше да бъде споменат наред с невероятните и дори чудотворни предзнаменования за предстоящото му величие точно по същия начин, по който случки и в младостта му, и след кръщението му са описани с обич от Матей, Марко, Лука и Йоан.
Макар да е вярно, че евангелията се занимават най-вече с мисията ни Исус след кръщението му, те дават и някои подробности за раждането му, за странстванията на семейството му и най-вече за разговора му с учителите в храма, когато е бил на дванайсет години (Лука 2:4-47). Със сигурност поне едно от евангелията, след като установи толкова ранно доказателство за религиозните му прозрения, би отбелязало и други подобни случаи, особено с все по-голямото доближаване на Исус до зрялата възраст. Би било много подозрително, ако не е имало подобни събития. Но точно такъв е фактът: едно търсене из Новия завет не разкрива нищо от следващите около осемнайсет години, разцвета на живота на Исус.
Има още нещо любопитно: Матей, Марко и Лука твърдят, че Исус е живял в град Назарет в Галилея. Лука дава малко повече сведения и добавя, че Исус е достигнал там зрялост и че всяка година родителите му са ходили в Йерусалим, за да празнуват Пасха. По време на едно от тези посещения намерили Исус да седи в храма заедно с учителите и да им задава въпроси относно религията. За жалост няма абсолютно никакви сведения, че Назарет изобщо е съществувал дори по времето на Исус. За пръв път градът е споменат едва през трети век. Възможно ли е това споменаване на беседата в храма да е поставено тук като прикритие за период от живота на Исус, за който иначе нищо не е разказано?
Що се отнася до евангелията, Исус като че ли е изчезнал през юношеството си и в началото на зрялата си възраст. Обаче точно през тези години той е усвоил идеите, вярванията и познанията, които по-късно е проповядвал. Но къде точно е бил? И защо местонахождението му е пазено в тайна? Дали не е бил подбран заради дарбите си от първосвещеници или от равини и да е бил отпратен надалеч в продължение на две десетилетия, за да бъде тайно обучаван? Учениците му със сигурност са знаели къде е бил Исус. Но какъв би могъл да е залогът, какъв проблем може да възникне, ако тази информация бъде споделена? Всъщност не можем да не попитаме какво са се опитвали да скрият авторите на евангелията?
Празнината в разказа за живота на Исус е забелязвана от учени в продължение на много години и е открила пътя към редица спекулации. Има аргументи с различна степен на достоверност за негово пътуване на Изток, далеч извън юрисдикцията на римляните, в Партия в Персия, или още по-надалеч - в Афганистан и в Индия. Дори днес мнозина вярват, че светилището Юс Асаф в Кашмир е на самия Исус, който, след като е оцелял след разпъването на кръста, се е завърнал у дома на Изток, за да живее и най-накрая да умре. Съществуват и предположения, че като дете той е учил при будистите - твърди се, че това би обяснило паралелите, които могат да се открият между ученията на Исус и на Буда. А освен това много ранната християнска общност с център в Малабар на западното крайбрежие на Индия твърди, че е основана от апостол Тома. Дали там, където е ходил Тома, не е ходил и Исус?
На повърхността аргументът, че Исус се е преместил на Изток, в неговите различни версии има доста достойнства, но е трудно да бъде доказан. Хю Шонфийлд изследва вярванията в Кашмир в своята книга „Есейската одисея“, издадена за пръв път през 1984 г. Той открива, че клон или водач на месианска еврейска група, групата на зилотите, наистина е избягал от областите, които са под контрола на римляните, и се е преместил на североизток, като в крайна сметка е стигнал до индийския субконтинент.
Шонфийлд твърдо вярва, че са съществували документи, удостоверяващи това бягство. В лично изявление пред мен преди смъртта си през 1988 г. той ми обясни, че е стеснил търсенето на важни доказателства до един несториански манастир в района на Мосул в Ирак, само че монасите там — които сега се наричат асирийски християни - категорично отказват да му дадат достъп до тях. Той не искаше да ми каже конкретни подробности за кой манастир и за какви документи става дума. Смятам, че той все още се надяваше да се добере до тях и поради това не разкриваше сведенията си. Само в „Есейската одисея“ се появява един ключ, когато той се позовава на един арабски историк, Абд ал Джабар, който явно е имал достъп до важни юдейско-християнски документи, датиращи от шести или седми век. Тези документи се намирали в манастири, явно несториански, в района на Мосул. Разбира се, това е много преди двете войни срещу Саддам Хюсеин в Ирак. Човек може само да предполага дали е запазено нещо от документите или от манастирите.