СЪКРОВИЩЕТО
НА СВЕЩЕНИКА
През цялата си кариера съм обичал да си кореспондирам с други историци и изследователи на истината зад общоприетата история, но някои писма се нуждаят от повече внимание, отколкото други. Това писмо несъмнено се нуждаеше от внимание.
„Позволете да ви уведомя, че „съкровището“ не се състои от злато и скъпоценни камъни, а от документ, който съдържа неоспоримо доказателство за това, че Исус е бил жив през 45 г. сл.Хр. Указанията, оставени от доброто кюре, така и не са били разбрани, но от ръкописа става ясно, че по пътя към мястото на екзекуцията строгите зилоти са осъществили замяна. Документът е бил разменен срещу много голяма сума и след това скрит или унищожен“.
Ричард Лий, Хенри Линкълн и аз просто не знаехме какво да правим с това пояснение. То бе дошло от уважаван и високообразован пастор от Англиканската църква - преподобния д-р Дъглас Уилям Гест Бартлет. Под „доброто кюре“ Бартлет има предвид абат Беранже Сониер, свещеника от малкото планинско селце Рен льо Шато, сгушено в полите на Пиренеите.
Абат Сониер е определен за свещеник в селото през 1885 г. Годишният му доход е около десет долара. Той придобива слава, която се носи и до ден днешен, когато в началото на 90-те години на деветнайсети век спечелва значително богатство от тайнствени източници по също толкова тайнствени причини. Ключът към неговото богатство е откритието, което прави, докато през 1891 г. възстановява църквата. Според Бартлет обаче „съкровището“, което Сониер открива, не е лъскавият депозит, който отначало смятахме, че е (може би изгубеното съкровище от Иерусалимския храм), а нещо далеч по-необикновено - някакви документи, касаещи Исус и следователно свързани със самите основи на християнството. По онова време това ни се струваше твърде налудничаво дори да го вземем предвид и затова го оставихме „в архив“.
Несъмнено бяхме подозирали, че в коридорите на историята се случва нещо странно, но докато работехме над „Светата кръв и свещеният Граал“, откривахме всякакви неочаквани и много спорни данни, които ни отвеждаха далеч от проблемите в това писмо, затова го отложихме за бъдещо изследване. По онова време оцеляването на Исус просто не беше важна тема за нас, тъй като целта ни се основаваше върху вероятността преди разпятието той да е имал поне едно дете - или да е оставил съпругата си бременна. Така че въпросът дали животът на Исус е завършил на кръста или не, изглеждаше без връзка с нашия разгръщащ се разказ за неговия брак, за продължаването на рода му в европейската история и за символичния му израз в преданията за свещения Граал, изградили гръбнака на нашия бестселър „Светата кръв и свещеният Граал“, издаден за пръв път през 1982 г.
Все пак, заинтригувани от това иронично, възмутително, но изпълнено с увереност писмо, ние продължавахме да се връщаме към него. Какво, питахме се, би могло да представлява „неоспоримо доказателство“ за това, че Исус е останал жив и е живял дълго след провъзгласената си смърт? Какво в действителност, блъскахме главите си ние, би могло да представлява неоспоримо доказателство за каквото и да било в историята? Документи, предполагахме, но какви точно документи биха били отвъд всякакво съмнение?
Най-правдоподобните документи, мислехме си, биха били най-очебийно светските, тези, които не служат на някакъв дневен ред, които не са в подкрепа на някакъв довод – опис може би, исторически еквивалент на списък с покупки. Нещо като римски правен документ, в който като безспорен факт се заявява: „Точка еди-коя си: Александрия, Четвъртата година от управлението на Клавдий (45 г. сл.Хр.), дописка за Исус бен Йосиф, преселник от Галилея, по-рано съден и оправдан в Йерусалим от Пилат Понтийски, понастоящем утвърден като собственик на парцел земя извън стените на града“.
Всичко това обаче изглеждаше малко пресилено.
След като „Светата кръв и свещеният Граал“ бе издадена и нещата се бяха уталожили, ние, тласкани повече от лично любопитство, отколкото от нещо друго, решихме да посетим автора на писмото и да видим що за човек е. Трябваше да разберем дали може да му се вярва или не. Той живееше в Лийфийлд, Оксфордшир, провинциално графство в Англия, състоящо се от идилични селца с каменни къщи, чийто център бе древният университетски град Оксфорд. Преподобният Бартлет живееше в едно от малките села, разположено в по-високите северозападни части на графството. Разговаряхме с него в градината му един следобед, седнали на дървена пейка. Тъкмо обикновената обстановка правеше темата на разговора ни още по-забележителна:
– През 30-те години на двайсети век живеех в Оксфорд – разказа преподобният Бартлет. - На същата улица живееше „могъща“ личност от Англиканската църква — каноник Алфред Лили. Срещахме се всеки ден.