Въпреки подготовката си по отношение на каузата на зилотите Исус, както видяхме, в даден момент тайно поема по друг път - който става ясен едва след помазването му за месия, когато вече е твърде късно за когото и да е да му се противопостави. Този път е по-мистичен. Само че къде в еврейския свят на Египет може той да е научил за този път? За отговора на този въпрос трябва да разгледаме една от мистичните групи от онова време, описана от Филон Александрийски.
* *
Мериотското езеро се простира на югозапад от Александрия. Между езерото и морето има ниско варовиково възвишение, което се простира приблизително на осемнайсет километра от стените на града. По времето на Филон Александрийски от двете страни на това възвишение е имало равнина, на която са се издигали отделни жилища, вероятно летни вили на богаташите от Александрия, и няколко села и градчета. Поради близостта си до езерото и до морето този варовиков хребет е бил брулен от ветрове, които са поддържали въздуха по-свеж и прохладен, отколкото в града. На този хълм е живеела малка общност от еврейски философи, които са се възползвали от селския покой, от относителната сигурност, давана от околните вили и градове, и от прохладния и здравословен морски въздух, за да се посветят на живот, изпълнен с размисъл.
Членовете на тази общност се наричат терапевти, което, както обяснява Филон, има смисъл едновременно и на лечение - не само на тялото, но и на душата, - и на боготворене. Култът на терапевтите е организиран около „Самосъществуващото“ - около вярата в една-единствена божествена реалност, която никога не е била създавана, а е вечна. Това е концепция за божественото, чието описание съвсем не е във възможностите на езика.
Има една важна разлика между терапевтите и останалите набожни групи, описани от Филон, като например есеите. Сред терапевтите жените са смятани за равнопоставени членове и участват пълноправно в духовния живот на общността. За разлика от тях есеите според Филон, Йосиф и Плиний се гордеят с факта, че изключват жените, които според тях ги разсейват. Тук трябва да си припомним приобщаващото отношение на Исус към неговите последователки жени и критиката в евангелията, която това отношение предизвиква сред някои от учениците му мъже, защото са правени редица спорни опити Исус да бъде свързан с есеите.
Терапевтите са елитна общност, съставена предимно от наглед добре образовани и богати александрийци от класата на патрициите на Филон, които са предпочели да се откажат от всичките си притежания и да живеят простичко в общност, отдадени на почитание. От коментарите му, които имат характера на личен опит, изглежда, че Филон е посещавал тази група и е участвал в някои от техните служби.
Само че тази група не е единствената: Филон описва и други подобни групи, отдадени на медитативна съзерцател- ност, във всички области на Египет27. Както обяснява Филон, отбелязвайки, че подобни групи съществуват в други части на света в рамките на различни религиозни традиции, терапевтите представляват еврейска разновидност на широко разпространена мистична традиция, намерила свой израз по всички земи.
Внушението от факта, че в общността на терапевтите е имало включени жени обаче, е, че когато една група е отдадена на размисъл относно висшия опит на душата - относно онази страна на душата „която единствена дава познание за истината и за лъжата“, - полът на поклонника няма значение. Днес това може да ни се струва очевидно само по себе си, но в света на Филон и на Йсус тази концепция е била наистина революционна.
Терапевтите са мистици и визионери. Филон пише: „Хубаво е, че терапевтите, хора, които най-напред са учени да използват зрението си, се стремят към визия за Съществуващото и се извисяват над слънцето на нашите сетива“.
Членовете на терапевтите искат да имат директна визия за реалността - или ако използваме термина на Филон, за „Самосъществуващото“, — за да изпитат какво всъщност се крие зад този объркан свят на преходния ни живот. Такава е била целта и на много групи в класическия свят, особено във великите и тайни култове, наречени „Мистерии“. Тук явно се изправяме пред еврейска версия, устремена към същата цел, но действаща по много по-простичък начин в рамките на еврейската традиция.