Терапевтите се молят при изгрев и при залез. Денем те четат свещените текстове, но вместо да ги възприемат като история на еврейската нация, те ги схващат като алегория. Според Филон те смятат буквалния текст за символ на нещо скрито, което могат да намерят само ако го търсят.
На всеки седем дни те се събират на едно място и изслушват проповед от някой от старшите членове на общността; през петдесет дни правят голямо събрание, на което всички се обличат с бели роби, хранят се с просто свещено ястие и жените и мъжете заедно правят хор, за да пеят химни със сложен ритъм и вокални партии. Празникът продължава през цялата нощ до изгрев, което разкрива соларната природа на култа им: „Те застават прави, извърнали лицата и телата си на изток, и когато видят слънцето да изгрява, вдигат ръце към небето и се молят за светли дни и за познание на истината“.
Очевидно това е много различен тип юдаизъм, който изобщо не зависи от храмовото богослужение. В боготворенето на терапевтите, в което се долавя силен питагорейски нюанс, няма загриженост нито за култа на юдаизма, който е бил толкова важен за свещениците в храмовете в Йерусалим и в египетската делта, нито за чистотата на първосвещениците, обслужващи този култ, което пък е от огромно значение за зилотите, нито пък за идването на месия от коляното на Давид. И за мъжете, и за жените, членове на общността на терапевтите, това просто е възможност за визионерско преживяване на божествената същност.
Тяхното царство наистина не е от този свят: Исус би го одобрил.
Още една последица от вярванията на терапевтите изисква повече коментар - практиката целият Стар завет да се смята за чисто символичен. Те четат всички месиански предсказания, направени от пророците, в символичен план. В тяхното съзнание няма причина истински месия да идва, за да спасява Израил; няма причина Исус да бъде действителният цар и първосвещеник; оракулските твърдения за идването на месия са просто символ на нещо по-дълбоко и по-мистериозно. Вече видяхме как „звездата“ е символ на месията, но дали не можем сега да придвижим тази концепция малко по-нататък? Можем ли да разгледаме твърдението на Петър в Новия завет като отражение на такъв вид разсъждения, макар и в християнски контекст? Може ли фразата „докле... зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19) да се тълкува като насърчение към хората да оставят мистичната светлина да се надигне отвътре?
След като подобни нагласи явно са били широко разпространени, вероятно дори обичайни, не е чудно, че в Египет юдаизмът, а след това и християнството определено имат мистичен оттенък: в Египет се заражда християнското монашество. В Египет, в Наг Хамади, някой е скрил гностичните текстове, онази сбирка от християнски и класически мистични текстове - включително един текст от Платон и един от Хермест Трисмегист, „Асклепий“, - които са били съставени и използвани от един манастир в пустинята.
В християнската църква в Египет има мистично настроени личности дори и през трети век - например теолозите Климент Александрийски и Ориген. Египетската традиция се процежда в юдаизма още от най-ранни времена - от времето на Мойсей и на Йосиф, - а и в по-нови времена, както виждаме от писанията на Филон. Насред всичко това имаме и общности като терапевтите, които създават мистичен вид юдаизъм, и храма на Ония, където се поддържа истинското садукейско свещеничество.
В този момент човек се изкушава да попита: „Какво в Египет дава този мистичен център на юдаизма и на роденото от него християнство? На каква почва растат тези чужди вярвания?“.
Иронията в тези въпроси се крие във факта, че не толкова почвата подхранва тези вярвания, колкото слънцето, което сипе отгоре животворната си енергия. Един от ключовете се крие във факта, че и терапевтите, и еврейските садукеи възприемат слънчевия календар от египтяните, чието главно божество, Ра, всъщност е проява на слънцето като извор на живот, като извор на цялото Творение. Текстовете разкриват, че поне фараонът е търсел мистично сливане с Ра като „най-дълбокото осъществяване на нашата човешка божествена природа“.
Дълбокият мистицизъм, който лежи в сърцевината на египетското схващане за действителността, явно е повлияло на много други вярвания, които са се формирали тук. Този египетски мистицизъм, който използва тайно четене на митове и частни ритуали, често изпълнявани в усамотени подземни камери и храмове, твърди, че свързва този свят с отвъдния, че свързва небето и земята.