* *
Зикуратът е посветен на Енки, но как да тълкуваме по-старите нива? Можем ли да твърдим, че тъй като това е един и същ храм, култът към Енки е съществувал още от самото начало? Разбира се, че не. Един нашественик например лесно би могъл да наложи един култ върху друг, всъщност това се е случвало доста често. Или пък даден култ може да се премести другаде и да остави празен храм, който да бъде напълнен с нещо съвсем различно. Несъмнено има примери с храмове, които са били използвани по различен начин от култа, който първоначално са били построени да обслужват. Вече разгледахме случилото се с храма на Ония в египетската делта, в който отначало е била почитана бо-
гинята Бубастис, но след като е бил напуснат, е започнал да обслужва еврейската вяра. Физическото наличие на сграда е доказателство само за съществуването на организиран култ; ако изобщо може да ни каже нещо за култа, който постройката е приютила, то не е много.
Дори наличието на символика не помага във всички случаи. Без текстове не можем да разберем какво са означавали символите за хората, които са ги използвали. Голите каменни стени на странните вътрешни помещения на Голямата пирамида например, толкова различни от другите на платото в Гиза, не ни дават никаква представа за основното предназначение на постройката. Обратно, град Хююк в Южна Турция, най-големият неолитен град, известен в Близкия изток, датира отпреди почти осем хиляди години и има над четирийсет светилища, изпълнени със символи, разпределени на няколко нива на обитаване на постройката. Интериорите на някои са украсени с рисунки; в едно върху пейки има редици рога на изчезналия древен бик аурох; в друго има гипсов релеф с глави и рога на бикове; друго съчетава женски гърди и рога на бикове, а цветните геометрични фигури са в изобилие. Всяко светилище е различно; освен манията по рогата на бикове трудно е да се открие каквато и да било последователност в тази смайваща поредица от символични украси. А извън светилищата са открити и малки статуетки на богиня. Защо не са в светилищата? Районът е богат на символика, но без текстове нямаме ни най-малка представа за значението на символите.
Все пак можем да получим известна представа за най-общите тенденции: забелязва се дълбока заинтересованост по отношение на взаимовръзката между този свят и „другия“, отвъдния. Когато започва да се появява литературата, един от ранните текстове е толкова важен, че е записан множество пъти: във великия Епос за Гилгамеш, царя на Урук, и неговите пътешествия в отвъдното в търсене на безсмъртие. Той не успява да се справи със задачата си, защото не може да остане „буден“, и се връща, за да разкаже историята на духовното си пътуване.
Малко вероятно е този епос да е създаден просто за да се възползва от развитието на писмеността. Можем да бъдем сигурни, че древната устна традиция в Месопотамия се е занимавала с връзката между отвъдното и физическия свят. Дори това е забележителен извод. Обаче можем да се върнем в много по-древни времена, за да потърсим свидетелства за произхода на тази концепция: твърде вероятно е още откакто хората са започнали да наблюдават ритуални церемонии при погребването на мъртвите, да се е установило различието между този свят и „отвъдния“ - да е било признато съществуването и на двата и да е била създадена уместна церемония за преход от единия свят в другия.
Най-ранният известен пример за умишлено церемониално погребение е от времето на неандерталците: преди сто хиляди години един млад мъж е бил погребан в Централна Азия. Руски археолози са открили неговите останки, оградени от чифтове кози рога. Друг неандерталски скелет е изровен в Льо Мустие във Франция, а мястото се датира отпреди седемдесет и пет хиляди години. Това погребение също е било съпътствано от погребален ритуал. Мъртвият е боядисан с червена охра, главата му е положена върху могила от кремъци, а около него са пръснати изгорени кости на добитък. По-късни погребения, датирани приблизително преди шейсет хиляди години, са намерени в голяма пещера в Шанидар в Ирак. Един човек е положен върху пласт цветя, които до едно имат лечебни свойства. Около трийсет и шест други церемониални погребения от следващите хилядолетия са открити в Европа и Азия. Можем да бъдем относително уверени, че светът на отвъдното е занимавал съзнанието на хората от десетки хиляди години — най-малко. И още нещо, имплицитно в тази заинтересованост се крие въпросът за извора на живота и за съществуването на човешкото самосъзнание.