Но ние все още се мъчим да се справим с предизвикателството, пред което ни поставя фактът, че вътре в Голямата пирамида или в другите пирамиди на платото Гиза няма никакви текстове. Всички те са били построени от фараоните от Четвърта династия към 2500 г. пр.Хр. Най-ран- ните текстове се появяват към края на Пета династия и по времето на Шеста - към 2300 г. пр.Хр. Най-ранният от тях е написан на стените на подземната камера на пирамидата на Унас, последния фараон от Пета династия. После, през следващите около двеста години, още пет пирамиди са изписани по подобен начин с текстове. Наречени по очевидни причини „Текстове на пирамидите“, те ни дават ценни сведения, но освен това ни въвеждат в едно тайнство. Като че ли те са преведени добре, но са разбрани зле.
Не е чудно, че са се появили недоразумения, защото едва сега археолозите започват да се измъкват от клишето. Те се чувстват неудобно; знаят, че нещата ще започнат да стават определено странни. Но никой никога не е казвал, че няма да стане така.
Всъщност било е само въпрос на време.
* *
Тъй като текстове са намерени в отделни пирамиди, за които се смята, че са свързани единствено със смъртта и с погребението, за текстовете също се смята, че са посветени само на мъртвите. Този възглед явно се подкрепя от твърдение, гравирано на стената на една от подземните камери в тези пирамиди: „Духът е предназначен за небето, тялото е предназначено за земята“.
Трябва обаче да се вгледаме в някои любопитни неща: „О, царю, ти не замина мъртъв, ти замина жив“, гласи едно изречение от „Текстове на пирамидите“. Това несъмнено е двусмислено: то може да се тълкува така - понеже царят е починал, той се преселва във вечния живот и в този смисъл е жив в небесния свят, обаче може да се разчете и в смисъл, че макар царят да замине за отвъдното, когато умре, в този случай той пътува натам, докато е все още жив.
Ако е така, това означава, че ще го очакват да се завърне след пътешествието му. Или пък влагаме в изречението твърде много? Възможно ли е изобщо такава идея да е подкрепена от текстовете?
Друг ред от „Текстове на пирамидите“ гласи: „Отидох и се върнах... Тръгвам днес в истинската форма на жив дух“. Трудно е да не видим тук пряка подкрепа на идеята за посещение приживе на отвъдното.
Освен това има много изображения на душата на мъртвия — т.е. на Ба, както се нарича в Древен Египет — в погребалната литература, открита в гробниците и по саркофазите. Там Ба е представена като птица, но с главата и лицето на починалия човек. Птицата често се изобразява, стиснала в ноктите си знака шен, символ на вечността - разкриващ дара, който носи от обитавания от нея свят.
Макар Ба обикновено да се превежда като „душа“, думата означава много повече. Тя разкрива, че става дума за вътрешен, но все пак скрит аспект на умрелия, който е подвижен като средството, с което духът на този починал се придвижва независимо от мъртвото тяло и полита обратно към божествения си първоизточник.
Но думата намеква дори повече от това: първо, Ба винаги съществува; тя не се появява просто след смъртта. Според египетските жреци тя е неразделна част от всяко човешко същество. Ако това е вярно, тогава като че ли няма причина човек да не може да изпита своята Ба форма преди смъртта.
Д-р Джереми Нейдлър, който е провел проучване на по-дълбоките мистерии, намерили израз в египетските текстове, подчертава, че никога не бива да забравяме основаната на опита природа на тези древни религиозни писания. Той изтъква важния факт, че ,Ба може да се определи като личност в извънтелесно състояние“, и обяснява, че в мига на смъртта това състояние „се появява спонтанно“, но приживе „това извънтелесно усещане трябва да бъде предизвикано“. С други думи, то трябва да бъде предизвикано посредством ритуал или някакъв друг конкретен начин на иницииране. В анализа на Нейдлър имплицитно се съдържа предположението, че древните египтяни са практикували някакви необикновени техники за иницииране, водещи до познание за отвъдното, и по този начин са давали на индивида възможност да отиде там и да се върне.
Наистина има една много любопитна особеност на някои египетски храмови ритуали, която учените не са разбрали в пълнота: според намерените текстове изпълняващият ритуала жрец седи на тихо място и използва специфична техника, за да влезе в състояние, описано с йероглифи като кед. При нормални обстоятелства това състояние би трябвало да се преведе като „сън“, но в този конкретен ритуален контекст то насочва към нещо по-скоро като транс или медитация. Според учените техниката е била използвана главно по време на обред за вдъхване на живот в свещените статуи, наречен „отваряне на устата“, когато божествената сила бива призована да слезе и да започне да обитава статуята, която така става свещена. Същият обред е част и от погребалните ритуали. Очевидно е, поне в последния случай, че докато се намира в това ритуално състояние, жрецът по някакъв начин се преселва в света на мъртвите, в отвъдното, а когато се върне, може да опише какво е преживял там като мъртъв човек. Трябва да приемаме това съвсем сериозно, защото текстовете са фиксирали нещо, което не само се е случило еднократно, а явно се е случвало най-редовно при изпълнението на тези ритуали.