Допускам, че можем да бъдем уверени, че това ритуално пътуване не е било просто интелектуална измислица или някаква жреческа драма, „набожна измама“, която осигурява достатъчно дим и шум, но съвсем малко истински огън. Към края на трети и началото на четвърти век философът Ямблих от Апамея, един от най-изтъкнатите за времето си учени платонисти, преподава на територията на днешен Ливан. Учението му е организирано около така наречената от него теургия, която вече съвсем накратко представихме — т.е. „работа с“ боговете. Той противопоставя това на теологията - „говорене за“ боговете. Интересува се от практическите последици, а не от интелектуалните аргументи; иска учениците му да знаят, не просто да вярват.
Ямблих е запознат с тайните учения в Египет. Един от основните му трудове е озаглавен „За мистериите на египтяните“ и в него той разкрива голяма част от същината на вътрешното познание в храмовете. Той гледа доста отворено на възможността жреците да отделят съзнанието от телата си и да се пренасят в отвъдното. Разказва, че душите на жреците били притегляни нагоре от боговете „които ги приучват, докато са още в тялото, за да бъдат разделени от тялото“, та да бъдат поведени към своя извечен източник.
По-нататък в същия труд Ямблих открито заявява, че жреците не са получили познанието си за божествените селения „само със силата на разума“ - което между другото е открито и умишлено предизвикателство към популярния подход на Аристотел, — а по-скоро чрез жреческа теургия „те обявяват, че са способни да се извисят до по-възвишена и универсална [реалност]“.
Ямблих не говори за вероятности или за фантазии. Той изказва просто един факт относно египетското жречество. Потвърждава, че жреците знаят как да пътуват до отвъдното. Истинските въпроси са: трябва ли да се учудваме? Дали сме спечелили, или сме изгубили нещо в резултат на своята съвременна подозрителност и скептицизъм?
* *
Някъде към второ хилядолетие преди Христа започват да се появяват текстове върху вътрешната страна на дървени саркофази. Тези текстове са извлечени от по-древните „Текстове на пирамидите“, но разкриват повече за свързаните с тях духовни концепции. Същината им се съдържа в Заклинание 76, което е озаглавено: „Възкачване на небето... и превръщане в Ах“.
Ах е „сияйният“, „същество от светлина“ и е коренът на думата ахет, т.е. „хоризонт“. Думата описва целта на Ба: да се превърне в чисто духовно сияние. В контекста на мъртвите думата разкрива, че след смъртта си, след период, когато в своята форма Ба мъртвият е свободен от тялото си, той в крайна сметка се въздига, за да влезе в трансцендентално състояние, и се слива със сияйния източник на всичко. Стивън Куърк обяснява, че „ах е преобразеният дух, който се е слял със светлината“. Думата, която се използва в текстовете за този процес, е саху и означава „превръщане [на мъртвия] в Ах... в същество от светлина“.
По-нататъшно развитие на тези текстове към средата на петнайсети век преди Христа води до известната ни „Книга на мъртвите“. Само че това не е оригиналното название на този сборник от текстове, който се е наричал „Книга на издигането денем“, но вероятно би било по-добре заглавието да се предаде като „Наставления за издигане в светлината“. Една разновидност на заглавието от края на второ хилядолетие преди Христа включва думата саху, „превръщане“, което означава, че това са текстове, които трябва да бъдат използвани за трансформирането на „човек в ах“.