Може да се покаже, че концепцията датира от по-рано: сборниците с „Текстове на пирамидите“ и „Текстове на саркофазите“, запазени в библиотеката на храма на Озирис в Абидос, са били преписвани — може би дори не за пръв път - върху папируси през четвърти век преди Христа в резултат на същото разпореждане, по силата на което са били написани около хиляда и петстотин години преди това. Те също са били озаглавени „Превръщания“. Храмовите жреци са знаели за какво се отнасят те, макар и съвременните преводачи да не знаят.
* *
Гръцкият историк и писател Плутарх е на двайсет и няколко години и вероятно все още е учил в Атина, когато Храмът в Йерусалим най-сетне бива завзет от римляните през 70 г. Той е иницииран в Делфийските мистерии и от края на първи век служи като жрец на тези мистерии; ето защо е знаел това-онова за скритата страна на религията. Поради изискването египетските жреци да пазят тайна тези мистерии явно не са били включени в летописите. Всъщност разказът на Плутарх за Изида и за Озирис е единственият напълно подробен текст, за който знаем. В този разказ авторът прави един любопитен коментар: когато описва храмовете и коридорите на египетските храмове, той пише: „А в друга част [храмовете] имат тайни помещения в подземния мрак, прилични на параклиси или на килии“.
Само че той не добавя никакви допълнителни сведения, нито пък проучва по-нататък тази интригуваща идея. Несъмнено повечето египетски храмове имат подземни помещения или галерии. В Дендера например има десет такива - отделни стаи, коридори и дълги галерии, някои от които на три нива. В храма на Хор в Едфу един вход в стената на параклиса на Озирис, господаря на отвъдното, води към тунел в самата стена, който отваря достъп до две подземни камери. Бил съм в тях няколко пъти, за да медитирам в мрака и в пълно мълчание. Сега тунелът е затворен с врата с катинар.
Археолозите често твърдят, че тези тайни стаи са били използвани за съхранение на ритуални предмети или на ценни вещи. Плутарх обаче разкрива нещо важно, което намеква за по-голяма загадъчност, свързана със съществуването им. В Дендера например тайните помещения са гравирани с йероглифи и със символични изображения, което едва ли е признак, че са били складове.
Хелиодор от Емеса, който пише през трети век, добавя още сведения във връзка с тези обичаи в мистериите на Изида и Озирис: той твърди, че историята на двете божества съдържа тайни, които не са обяснени на миряните, и че хората, които познават тайните на природата, „напътстват онези, които искат да познават тези частни проблеми в техните параклиси на светлината на свещи“.
Малцина египтолози изучават тази материя. Чувствителни по отношение на мистичните проблеми, повечето учени предпочитат археологията им да бъде „научна“, което означава да се придържат към привидно рационалните обяснения за всичко, което открият, дори и когато това много прилича на опита да напъхаш напълнена с въздух надуваема играчка обратно в оригиналната ѝ опаковка30.
Има неколцина учени обаче, които притежават смелостта и увереността да говорят открито за скритата страна на египетските култове: професор Клаас Блеекер, специалист по история на религиите в Амстердамския университет, наистина заключава, че „очевидно в Древен Египет е имало някои култови мистерии, известни само на посветените“. Всъщност според неговите сведения един от участниците в такива тайни ритуали гордо обявява: „В това съм посветен... но не казвам никому“.
Египтологът Уолтър Федерн също съзнава езотерично култовия фон на египетските религиозни писания, когато обяснява, че някои от заклинанията, намерени в „Текстове на пирамидите“ и „Текстове на саркофазите“, „са били достъпни и за живите“, и добавя: „развивайки се в някои случаи в инициаторни текстове“.
* *
Има още един изключителен текст, който не сме разгледали досега - „Амдуат“, „Книга за това, което е в Дуат“, чиито най-ранни копия датират от около 1470 г. пр. Хр. и носят оригиналното заглавие „Трактат за тайните камери“. Тук е разказано дванайсетчасовото пътешествие на бога слънце Ра в неговата небесна лодка през отвъдното всяка нощ и са дадени напътствия за успешното преминаване през препятствията и трудностите. Текстът привидно е създаден като напътствие към мъртвия фараон, за да му помогне по време на неговото пътуване след смъртта. Само че важното по отношение на този текст е, че той експлицитно твърди, че е полезен и за онези, които са все още живи: „Добре е мъртвите да притежават това познание, но е добре и за човек на земята“.