Около час по-късно се върнах обратно по тунела и намерих Джино и Пепе да ме чакат доста неспокойни. От известно време не чували, че се движа. А и не съм отговарял на повикванията им. Когато въжето се отпуснало, те го издърпали, но не ме намерили завързан за другия край. Сигурно са съобщили на властите за опасенията си, защото всеки следващ път, когато посещавах комплекса, не ми позволяваха да вляза отново в този тунел. Не го правеха открито - никой нищо не казваше, но един от двамата винаги стоеше близо до мен и когато се приближах към входа на дълбокия тесен тунел, те заставаха между мен и него. Явно бяха получили заповеди: смяташе се за твърде опасно. Така че цветните снимки, които направих първия път, засега са единствените, които съществуват.
* *
Никой не знае кой е построил тази подземна структура. Възможно е да е била изкопана от гърците още през седми век преди Христа. Все още никой не може да каже със сигурност за какво е било използвано съоръжението. Нито пък се знае защо е било запечатано и защо съществуването му се крие. Най-доброто предположение е, че Марк Випсаний Агрипа, изтъкнат римски пълководец и адмирал по времето на Август Цезар и дядо на император Нерон, по неизвестни вече причини е решил, че това място е толкова опасно, че трябва да бъде заличено от лицето на земята. Вероятно поради това той е заповядал да го запълнят с отломки някъде към 37-36 г. пр. Хр., докато наблизо се е строяла флотата му и моряците му са тренирали в езерата Аверн и Лукрин преди последната си и победна битка в Сицилианската война.
Комуто и да е била поверена задачата, той със сигурност я е изпълнил много отговорно: разрушаването на подземния комплекс изисква огромно усилие - по преценка са нужни около трийсет хиляди човекодни, - което говори за силна и дори маниакална решимост това място да бъде затворено завинаги. Ако Агрипа го е извършил, какво го е уплашило? А ако не е бил Агрипа, кой друг може да го е направил и защо?
Това е станало преди приблизително две хиляди години. Външният изход на комплекса е бил отново открит по време на археологически разкопки през 1958 г., но по онова време са проникнали съвсем малко навътре в тунела. Цялата сложност на мястото е открита едва през 1962 г., когато то е изследвано, но без да се правят разкопки, от един пенсиониран инженер-химик на име Робърт Паджет. След усилията на Паджет италианското правителство се намесва и запечатва входа, като запазва съществуването на комплекса в тайна. Никой не е влизал след това, докато двамата с Робърт Темпъл - заедно с Джино и Пепе - не се осмелихме да сторим това почти четирийсет години по-късно. Във всяко отношение мястото безмълвно бе изчезнало от археологическия хоризонт. Всеки, който пита за него, бива осведомен, че става дума за поредния безинтересен тунел, който води към извор на топла вода, построен още по римско време, за да обслужва техните минерални бани. Повечето учени губят интерес. Само Робърт Темпъл гледа сериозно на мястото.
* *
На 21 септември 1962 г. Робърт Паджет и един негов колега за пръв път влизат тук. Никой не е правил това цели две хиляди години. Какво точно е открил той, че е предизвикан такава реакция от страна на италианското правителство?
Паджет отдавна е бил заинтригуван от вероятността в областта да е имало оракул на мъртвите. Той вярва, че разказът на Вергилий за посещението на Еней в подземното царство се основава на истински опит от посещение в този известен оракул. Важното е, че Вергилий ясно дава да се разбере, че оракулът на Сибила в Куме, в чието действително съществуване няма съмнение, е различен от оракула на мъртвите, за който се смята, че е някъде край езерото Аверн, което представлява пълен с вода кратер на около километър и половина от Куме и на километър-два на север от Бая.
В „Енеида“ на Вергилий Еней посещава Сибила в Куме и я пита как да стигне до подземния свят. Тя отговаря: „Пътят надолу е лесен от Аверн“. С други думи, Вергилий твърди, че входът към подземния свят е съвсем наблизо — на километър-два, както видяхме.
Дали това е просто художествена измислица, или Вергилий е знаел от първа ръка и от собствен опит за съществуването на това място? Паджет е вярвал, че второто е вярно. Тази вероятност не може да бъде изключена, защото се знае, че Вергилий известно време е живял в региона. Паджет е сигурен, че този оракул наистина е съществувал точно както и оракулът в Куме. А и няма съмнение, че е бил прав за това: когато Ханибал плячкосва областта през 209 г. пр. Хр., той много държи да принесе жертвени дарове на едно важно свещено място, като има предвид оракула, за което се твърди, че е в близост до езерото Аверн. Разбира се, скептиците биха казали, че това е източникът на текста на Вергилий, затова няма нужда Вергилий някога лично да е виждал оракула.