За да докаже теорията си, Паджет се мести в Бая заедно със съпругата си през 1960 г. Заедно с Кийт Джоунс, негов приятел и археолог ентусиаст, служил в американския флот в базата на НАТО в Неапол, той се захваща с методично проучване, твърдо решен да открие останките от оракула.
Двамата започват да търсят в древното гръцко селище Куме, което се намира приблизително на три километра от Бая. Изследват цялото множество тунели и пещери в областта, включително мястото на известния оракул на Сибила, което е открито отново през 1932 г. и е подложено на разкопки. Само че двамата не успяват да намерят нищо, което да прилича на оракул на мъртвите.
Паджет и Джоунс насочват вниманието си към езерото Аверн, където според много традиции се намира оракулът. Откриват значителни останки от корабостроителниците и военните съоръжения на Агрипа, включително и два големи тунела. Единият от тях е дълъг около километър и половина, широк е три метра и води под земята от езерото Аверн чак до Куме. Двамата изследователи отново проучват всички тунели и пещери, но пак не откриват нищо, което да подкрепя идеята за съществуването на оракул на мъртвите. Така че отново се преместват.
По крайбрежието на около три километра южно от езерото Аверн се намира древният град Бая, голяма част от който в момента е под водата поради нестабилната геология на региона. Някога това е бил много важен римски град. Римският историк и географ Страбон - починал около 24 г. сл. Хр., няколко години преди кръщението на Исус - описва Бая и горещите извори тук като „модно място с лековита вода“. Градът е изискан морски курорт, където римският елит прекарва почивката си. Освен това тук императорът и другите патриции поддържат големи вили, чиито руини все още се виждат по склоновете на възвишенията или под водата, защото сушата е пропаднала и повечето останки днес се намират под вода и се простират на около километър и половина край залива Поцуоли и могат да бъдат разгледани от лодка със стъклено дъно. По склоновете на Бая сред останките от горещи минерални бани се намират развалините на три храма: на Диана, на Меркурий и на Венера. Съвременният град Бая е само малко рибарско пристанище, а в центъра му има хубави ресторантчета — дискретни местенца, където италианските бизнесмени обичат да водят красивите си придружителки на обяд.
Разкопките на руините от Бая по хълмовете, проведени в периода 1956-1958 г., разкриват комплекс от римски бани, но всичко е в хаос поради множеството усилия за възстановяването на постройките вероятно след щетите, нанесени им от честите земетресения в района. Всъщност едно силно земетресение от 63 г. сл. Хр. причинява огромни свлачища, които заравят много от първоначалните постройки.
Паджет и Джоунс започват да претърсват всички тунели в областта, както са направили в Куме и в Аверн. Смятат, че досега са влезли поне в сто тунела по време на работата си. Вниманието им привлича една конкретна част от мястото: платформа, върху която се намират останките от древен гръцки храм, който се датира поне към пети век преди Христа. Под тази платформа има множество тунели и подземни зали.
Паджет стига до извода, че е намерил жилищата на жреците от оракула на мъртвите, които според Ефор никога не са виждали светлината, а са се придвижвали през подземни тунели. Директорът на обекта в Бая казва на Паджет и на Джоунс, че под самия храм има друг тунел, който не са виждали. Той твърди, че долният тунел е опасен заради „зловонния“ си въздух. Хората, които го разкопали, се придвижили съвсем малко напред, преди да се оттеглят. Всъщност Паджет докладва: „Инспекторът по старините е издал нареждане никой да не рискува да продължава с разкопките“. Решават да оставят този тунел за последно.
Междувременно претърсват всички останали тунели. В един от тях се налага да пълзят петдесет метра, преди да разберат, че няма къде да се обърнат. В крайна сметка се налага да се върнат по същия път. Накрая отиват да разгледат тунела, който се смята за опасен. Доброволец от групата на Паджет е привързан с осемметрово въже. Процедурата е чисто военна: „Смятахме той да напредва, докато въжето свърши. Ако се справеше, щяхме да сметнем, че въздухът е добър... ако припаднеше, се надявахме да успеем благополучно да го издърпаме обратно“. Човекът не припада.
Паджет и Джоунс решават лично да влязат в тунела и да го изследват. Внимателно минават през входа: