* *
Три години по-късно, през 2001 г., Робърт Темпъл, с когото се виждах често след запознанството ни, ми позвъни с вълнуващата новина: италианските власти бяха дали разрешение за повторно влизане в комплекса в Бая. Попита ме дали искам да го придружа и да използвам опита си като фотограф, за да направим подробен архив на мястото. Замислих се само за част от секундата, преди да се съглася. Същата година през май аз и съпругата ми Джейн пътувахме заедно с Робърт и със съпругата му Оливия до Неапол, където наехме кола и стигнахме до Бая. Бяхме организирали наемането на апартамент на кея за целия си престой.
В следобеда на първото ни влизане в обекта след обилен обяд двамата с Робърт работехме дълбоко във вътрешността на комплекса, търсейки следи от врати в тунела, когато чухме ехо от гласове - от женски гласове. Дали древният оракул отново бе оживял, запитахме се? Оказа се, че това са съпругите ни, които смело си проправят път през тунела към водоема. За две жени със силна клаустрофобия това си беше същински подвиг. Явно никой не искаше да пропусне откритията от деня. Сега всички споделяме спомена за това как стояхме в началото на реката, водеща към „подземния свят“.
През този ден успяхме да разберем и отношението на италианските власти към обекта. Археоложката, която отговаря за мястото, д-р Паола Миниеро, смяташе, че тунелът просто е доставял гореща вода за римските минерални бани. Областта беше прочута с такива бани и множество други тунели във възвишението бяха прокарани тъкмо с тази цел. Само че тези тунели бяха простовати и груби, а нашите бяха прави и гладко издялани. Въпреки това такава беше официалната позиция. Дадохме си сметка, че забавянето вероятно се е дължало не толкова на неохота, колкото на липса на интерес.
В опит да накараме д-р Миниеро да промени мнението си по този въпрос ние я заведохме на обекта. Тя се смая от неговата сложност и призна, че тунелът няма обичайния вид за тунелите към горещите извори. Каза, че ще си помисли какво би могло да означава всичко това. Нещо повече, от промяната в отношението ѝ ни стана ясно, че тя вече разбира причината за интереса ни.
Междувременно на двама ни с Робърт бе станало ясно, че трябва да организираме системни разкопки на обекта.
Освен това имахме усещането, че след като някой е бил достатъчно притеснен от това място, за да нареди да го напълнят с отломки, малко вероятно е хората, направили това, да са взели нещо от светилището. По-скоро са разбили или строшили намереното вътре и след това просто са покрили всичко с отломки. Извадят ли нещо навън, това би ги направило уязвими към суеверната опасност да бъдат преследвани от разгневени духове. Тази посока на разсъждение отвори пред нас възможността всички култови предмети, някога използвани тук, все още да са в обекта.
Обърнахме се към италианските власти с молба да ни разрешат да започнем разкопки и докато чакахме, изнесохме два кратки доклада на конференция за специалисти по ранните гръцки култове в Италия, която се проведе в Куме през юни 2002 г.. Докато бяхме там, заведохме неколцина специалисти, гости на конференцията, долу в тунелите, за да могат лично да видят. Те се убедиха в значението на мястото. На конференцията Робърт говори за Бая и за очевидните ѝ връзки с класическия свят на оракулите. След това аз изнесох кратка презентация, която се спираше само на вътрешната логика на архитектурните особености на мястото: исках да представя доказателства, сочещи, че това не е просто тунел за вода, а култово съоръжение, на което си струва да бъдат проведени разкопки.
Подчертах, че този тунел е прецизно, умело и умишлено прокопан и че ако е само тунел за вода, в него са хвърлени прекомерно много усилия. Основният тунел преминаваше точно изток-запад, позната посока в религиозните светилища; свършваше с подземно помещение с неизвестни размери и се свързваше с няколко сложни тунела. Твърдях, че логиката предполага пътешествие, свързано с редица особености, които съответстват на митологичните мотиви от класическата литература, описваща места за инициация и влизане в света на мъртвите. Смисълът на пътуването през този тунел като че ли бе да предизвика у извършващия пътуването някакво изживяване. В заключение отбелязах, че мястото е твърде загадъчно и че е важно да се проведат разкопки и да се опитаме да го проумеем по-добре. Ответните реакции, които получихме, ни убедиха, че сме успели да постигнем целта си, и наистина неколцина специалисти, присъстващи на конференцията, ни обещаха да ни помогнат според силите си, за да организираме разкопки и да узнаем повече.