Макар че все още нямаме разрешение от страна на италианските власти да започнем работа на обекта, ние не губим надежда: поне започнахме дискусия с тях във връзка с разходите и с времето, което ще отнемат първоначалните изкопни работи. Всъщност двамата с Робърт се надяваме не след дълго да разполагаме със средствата и с позволението. А междувременно Робърт писа за проучванията в Бая в последната си книга по темата за оракулите и пророчествата Подземният свят, издадена през 2002 г., и публикува част от снимките, които направихме в комплекса.
Остана една последна загадка: в своята Енеида Вергилий пише за подземен свят. Еней се спуска и прекосява река Стикс, но преди да влезе в „Благословените горички“, той трябва да поднесе пред портата дар от клонка имел. Еней спира на входа „и закрепва клонката на рамката пред себе си“. Това е съвсем незначителен епизод в сагата, но докато разглеждахме зазидания вход към подземното светилище в Бая, останахме смаяни от тази почти незначителна особеност. В долната дясна част на вратата имаше малка издълбана ниша с плоска основа, в която да се поставят жертвени дарове. Последиците от този факт са значителни: доказват, че написаното от Вергилий за пътешествието в подземния свят не е литературна измислица, а се основава на истинско събитие и на истинско място - подземния комплекс в Бая.
Робърт Паджет, който познаваше творбата на Вергилий и беше забелязал нишата, бе убеден, че това е точно така, и беше нарекъл подземния воден канал „Стикс“. Беше ясно, че поне част от пътешествието включва преминаване с лодка по този воден канал, защото стъпалата, които открихме в другия край на водоема, водеха към тунел, който на свой ред отвежда до подземното светилище. Робърт Темпъл, който също познава Вергилий, е съгласен.
* *
Концепцията за преминаване в света на мъртвите има дълга традиция в гръцкия свят. Най-ранните сведения за такова пътуване се появяват в прочутата книга XI на великия Омиров епос Одисея. По време на трудното си пътуване обратно към дома след войната в Троя Одисей е помолен от магьосницата Кирка да слезе в Хадес, където царува Персефона, за да потърси съвет от душата на прочут, но вече мъртъв жител на Тива. Омир описва как Одисей отплава до едно „обвито в мъгли“ място, което се нарича „Градът на вечната мъгла“, където слънчевите лъчи никога не проникват през плътно забулените небеса. Точно там Одисей слиза в света на мъртвите.
Страбон разказва за древно вярване, че „обвитото в мъгла“ страховито място, споменато от Омир, е в района на днешна Бая. Той ни осведомява, че някога това място е било „покрито с диви гори, огромни и непроходими... вдъхващи суеверен ужас“, че е било „пълно със сяра, огън и горещи извори“ — плашеща и опасна вулканична активност, която в крайна сметка зависи от същите тектонични сили, от които и Везувий, намиращ се на около двайсет и пет километра оттам.
Страбон разказва подробности, почерпани от по-ранния историк Ефор, живял през четвърти век преди Христа. Ефор пише за подземен оракул близо до древна Бая. Той говори за специални жреци, които са служили в оракула, живеели са под земята и никога не са се показвали на слънчева светлина, като са се придвижвали по подземни тунели, по които са превеждали хората, търсещи оракула, „построен много под повърхността на земята“. Страбон повтаря тази история, но я смята по-скоро за притча.
Някои съвременни учени смятат, че този оракул се е намирал на брега на разположеното наблизо езеро Аверн. Други признават значението на оракула, но съзнават липсата на прецизност в по-ранните извори и признават, че най-вероятно споменаванията на Аверн насочват към древна Бая. Но тези, които наистина са влизали в тунелите и са видели доказателствата с очите си, нямат почти никакви съмнения. Този голям подземен център в древна Бая, ръководен от жреци, които никога не са виждали слънчева светлина — ако може да се вярва на Ефор, — е бил прочут оракул на мъртвите. В района няма други кандидати.