* *
Оракулите, които са били широко разпространени в древния свят, са били места, където царе и водачи са ходели, за да получават напътствия за политиката си. Те са били и места, където всеки - или поне всеки, който може да плати дължимите такси - може да дойде да потърси отговор на въпроси, свързани с важни решения, които му предстои да вземе. Само че някои от тези оракулски центрове са специални - тези, които са си спечелили слава като „оракули на мъртвите“.
Има четири основни центъра, където се насърчава общуването с мъртвите: този, който обсъждаме тук, в древна Бая, наричан понякога и Аверн, в северозападната част на залива край Непал в Италия; втори на река Ахерон близо до древна Ефира в Теспротия, Северозападна Гърция; трети в Хераклея в Пот, Северна Турция, на брега на Черно море; и последният е в Тайнарон в Лакония, на най-южната точка от гръцката суша. Няма следи от последните две места; руините на Ахерон са разкопани в края на 50-те години на двайсети век, след като са били открити под християнска църква, построена на същото място. Но дори и при това положение тези руини са спорни; някои твърдят, че става дума за останките от укрепена ферма и че тепърва предстои да бъде открит оракулът на мъртвите, ако изобщо днес е останало нещо от него. С други думи, в момента Бая - ако разпознаването е правилно — е единственото място на мъртвите, оцеляло от древността, и дори само това му придава огромно значение.
Макар всички оракулски центрове в древния свят да са загадъчни, в оракулите на мъртвите има нещо специално: те са места за влизане в подземния свят и за среща с боговете. Поради тази причина поне в някои би трябвало да са се правели и инициации — посвещавания в тайните на онова, което наричаме „отвъдното“.
В книгата си Древна философия, мистерия и магия д-р Питър Кингсли изтъква, че много ранни концепции за пътуване в отвъдното са оцелели в неграмотните общества с помощта на шаманите, които непрекъснато учат, че не е възможно да се стигне до „рая“, без първо да се иде в „ада“, и че тези древни пътувания в света на боговете започват със слизане в пъкъла посредством „смърт“, след която търсещият пристига на място, което му дава непосредствен достъп и до горния, и до долния свят. Виждаме това в текста от гръцкия автор от втори век, живял в Рим, Луций Апулей. Прочуто е неговото енигматично описание на инициацията му в култа към Изида:
Доближих се до границата на смъртта, стъпих върху прага на Персефона, пропътувах из всички стихии и се върнах, видях слънцето в полунощ, искрящо в бяла светлина, приближих се към боговете от горния и от долния свят и им се преклоних от съвсем близо.
Макар да е трудно да се отрече, че има нещо общо между оракулите на мъртвите и инициацията, нямаме конкретни доказателства за подобна връзка. Много показателен в това отношение е фактът, че оракулът на мъртвите в Бая и оракулският център на Аполон в Кларос, близо до Колофон в Турция, имат много прилики; освен това съществуват убедителни доказателства, че оракулът в Кларос също е бил смятан за място за инициация. Няма нужда да предполагаме наличието на много драматични пособия и шумове; достатъчно е, че търсещият слиза в Хадес — гръцкото название на света на мъртвите, на отвъдното, - среща се с боговете и след това бива посветен в техните тайни, в тайните на божественото точно като Апулей.
За древните гърци инициацията и смъртта са тясно свързани. Това е заложено и в езика им: телос означава край, съвършенство, завършване. Неговата форма за множествено число телеа „е обичайната дума за инициаторните обреди, които водят до постигането на пълнота, но в същото време включват прекратяване или смърт“. Думата в много разновидности се открива във всички инициаторни обреди: телеин означава „инициирам“; телестерион е залата, в която се провежда инициацията; телестес е жрецът, извършващ инициацията; телете е самата церемония и накрая телоуменои са хората, които са инициирани, посветените.
Когато гръцкият философ Сократ е осъден на смърт, защото не е уважавал атинските богове, поискали от него да се самоубие, като пие отрова. В своя Федон Платон записва разговорите на Сократ в деня на смъртта му - запис, който не би трябвало да се счита за журналистически репортаж, а по-скоро за въображаем диалог, основаващ се на онова, което Платон е знаел за Сократ и за неговите вярвания.
Естествено разговорът се насочва към смъртта и към отношението на философа към нея. Поставяйки думите в устата на Сократ, Платон обяснява, че макар повечето читатели да не знаят за това, онези, които следват философията правилно, „не практикуват нищо друго, освен да умират и да са мъртви“. Малко след това той подчертава, че истинското занимание на философите е да позволят на душата да се освободи от тялото и да се понесе свободна. „Тогава наистина - казва Сократ - тези, които практикуват философия правилно, култивират умирането“.