Тези проблеми не са добре познати по политически причини - както древни, така и съвременни. Платон и Аристотел са били атиняни; Парменид, Питагор и другите са живеели в гръцките градове, основани в Южна Италия и в Сицилия, и тези градове често са били във война с Атина. Освен това те са имали тесни контакти с мистичните и шаманизирани потоци от хора, пристигащи от Мала Азия в района на Егейско море. И най-вече тези градове са поддържали тесни контакти с древните египтяни, а техните водещи философи често са учели в египетските храмове. Самият Питагор на двайсет и две годишна възраст отива да учи в Египет, където приблизително трийсет години остава по храмовете, преди да бъде отведен във Вавилон от персийските нашественици.
Съвременните университети са атиноцентрични по своя подход към древната история и философия — т.е. те са ориентирани към политиката и мисълта, произлизащи от древна Атина. Тези идеи са получили статут, който е много по-висок от стойността им, но въпреки това поради нашето съвременно доверие към разума и интелектуалните способности този изкуствено издигнат авторитет на Атина и на атинската философия се смята за очевиден и неоспорим. Да го критикуваш би се сметнало за крайно и дори за пагубно. Но истината е, че в древни времена, както обяснява Питър Кингсли, специалист по предсократовите философи, „много гръцки културни центрове предпочитат да застанат на страната на персите, а не на атиняните. Смятат ги за по- цивилизовани“.
„Със сигурност - добавя той - Платон и Аристотел съвсем не са всичко в древната философия; и не е задължително всички пътища да са минавали през Атина“.
Спомням си доста развеселен една беседа, изнесена от Кингсли пред група от двайсетина университетски преподаватели - все специалисти по класическа философия - в Ол Соулс Колидж в Оксфорд. Кингсли говореше за Парменид: „Не можем да пренебрегнем — каза той на учтиво слушащата го аудитория - емпиричното в работата на Парменид“. След това стовари юмрук върху масата, с което накара всички в залата да подскочат едновременно, и продължи: „Как се осмелявате да пренебрегнете емпиричното във философията на Парменид“ - гневно изрева той, отправяйки директно предизвикателство към всичко, което слушателите му бяха учили и преподавали. Те зяпнаха и се втренчиха в него. Подобно нещо не бива никога да се случва в един оксфордски колеж.
Само че това, което Кингсли искаше да каже, наистина бе важно: Парменид беше не просто „ранен“ философ, както биха благоволили да признаят атиняните със снизхождение, демонстрирано и в съвременността; той не е просто предтеча на интелектуалните игри, които те наричат философия.
Парменид е важен, защото той лично е пътувал в отвъдното и се е върнал. И е писал за това в едно свое заклинателно стихотворение.
Кингсли обяснява: „В произведенията на Парменид е ясно, че е получил мъдростта, която притежава, след като е бил в света на мъртвите. Той може да направи това само като умре, преди да умре, тласкан от собствения си копнеж“.
Парменид започва стихотворението си така: „Кобилите, които ме отвеждат толкова далеч, колкото може да стигне копнежът...“. Трябва да забележим духовното значение, което Парменид придава на „копнежа“ - в смисъл на присъщата необходимост да се върнем в истинския си дом.
Парменид продължава: кобилите, пише той, „все така препускат, след като са ме понесли по легендарния път на божественото, което отвежда знаещия през обширното и тъмно непознато“.
Парменид е бил на път към отвъдното.
* *
През 1879 г. един италиански археолог, извършващ проучване, забелязва голям брой гробове близо до мястото на древния град Турии, основан от гръцки колонизатори в Италия към 444 г. пр. Хр. Четири от гробовете са особено големи, затова той ги изследва. Два съдържат тънки златни пластинки близо до тялото на мъртвец. Те са увити на малко вързопче, което прилича на амулетите, откривани на други места в класическия свят. Когато ги разгъват, се оказва, че съдържат текст на старогръцки.
Любопитното в случая е не само това, че тези текстове са предназначени да помогнат на мъртвия по време на пътуването му в отвъдното, но и фактът, че някои от тях са близък паралел на египетската „Книга на мъртвите“ и на други текстове със съвети за пътешествието към отвъдното, така че няма как да не се забележи пряка връзка между двете неща. Като че ли ранните гръцки култове, създали тези текстове, особено култовете, действащи в Италия, по някакъв начин са произлизали или са използвали материал, който е произлизал от древните египетски храмови култове.