„О, щастливи и благословени, ти си бог, вече не си смъртен“, пише в обръщение към мъртвец на едната пластинка от Турии, датираща от четвърти или от трети век преди Христа. Това е почти идентично с някои откъси от „Текстове на пирамидите“ две хиляди години по-рано.
В Петелия в Южна Италия е намерена друга златна плочка от същия период, върху която има доста красноречив текст. Като говори за някакви пазители на свещен извор, които явно ще искат да узнаят кой е пътуващият в отвъдното, текстът съветва:
Кажи: „Аз съм дете на Земята и на звездното Небе;
но родът ми произхожда [само] от Небето “.
Златна плочка, намерена по-наскоро в един гроб в Пелина в Тесалия, Гърция, споменава за празненство или за ритуално изпълнение от „благословените“, което се състои под земята: „И ти отиваш под земята и изпълняваш обреда, който [изпълняват] и другите благословени“. Споменаването на „благословените“ е многозначително: гръцкият драматург Аристофан, чието творчество се простира в четвърти и пети век преди Христа, в пиесата си Жабите разказва как Херакъл говори за посещение в подземния свят и описва великите пиршества на „благословените“. Дионисий го пита: „Кои са те?“, а Херакъл отговаря: „Светите, които разбират мистериите“. Което очевидно означава инициираните.
Не можем да го избегнем: принудени сме сериозно да приемем идеята за инициация в подземни камери и за инициирани, споделящи с мъртвите тайни обреди и познание. Това е странно твърдение, за да бъде прието сериозно от един съвременен човек, само че трябва да разглеждаме древните в собствените им понятия - те така са обяснявали какво се е случвало и като че ли няма никакво съмнение или неяснота. Очевидно за нас е трудно да повярваме, но това не е причина да смятаме, че те са разбирали погрешно случващото се, или още по-лошо, че са го измислили като част от „безкористна лъжа“. Всички свидетелства, с които разполагаме, водят към извода, че тези, които са преминали през инициаторния обред, са имали чувството, че са били облагодетелствани. Няма данни за недоволни посветени, които си искат обратно парите.
Вероятно вече е време да видим как са го правели жреците - т.е. как са помагали на посветените действително да напуснат телата си и да отпътуват към света на отвъдното.
* *
Може да ви се струва, че тези въпроси са твърде тайнствени, за да имат някаква връзка с нашата история, която в крайна сметка е свързана с Исус и с източника на неговото учение. Само че Исус, както скоро ще видим, също е възприемал емпиричен подход към мистицизма си. Възможно ли е хора като Парменид да са предавали идеи на класическия свят от времето на Исус? Възможно ли е да са направили допълнение към плодовитата смес от техники, намерила своя център във великия град Александрия и своя еврейски израз в повлияна от питагорейството група от терапевти, които според описанието на Филон живеят като общност извън града?
През 1958 г. археолозите правят удивително откритие в Италия: докато разкопават руините на древна Елея, родния град на предсократовия философ Парменид, те откриват ня- когашна тайна галерия в древна сграда. Там намират каменните постаменти на три статуи. Разбира се, статуите отдавна ги няма, но на всеки постамент има надпис. Те са свидетелство, че в Елея е оцеляла дълга приемствена традиция от жреци на Аполон и лечители, първият от които е не някой друг, а самият Парменид. Най-късната дата в надписите е 446 години след смъртта на Парменид и сочи време някъде към началото на християнския период. Освен това е възможно там да е имало и по-късни жреци, защото не може да се каже дали този каменен постамент представлява последния свещенослужител.
Тези жреци и лечители са били важни: една от титлите им е фолархос, „господар на бърлогата“. Названието крие в себе си прозрение, тъй като жреците са били специалисти по инициаторна техника, позната някога в древния свят като инкубация.
В древността най-добрият начин да влезеш в контакт с божествата от отвъдното всъщност е чрез практикуване на „инкубация“ - изчакваш сън или видение, докато спиш върху земята или дори вътре в нея.
Ритуалната практика на инкубацията изисква човек да лежи напълно неподвижно и мълчаливо в подземно помещение или дори в пещера, за да получи пророчески сън или да изпадне в състояние на съзнанието, което е някъде между будуването и съня. Тук в тъмните и затворени места търсещите вероятно са преживявали преминаване в отвъдното, където са можели да получат мъдрост от божественото, от първоизточника на всичко. Богът на инкубацията е Аполон.