Богът на свещените горички в района около езерото Аверн, изсечени от генерал Агрипа, за да ги използва за корабите си, също е Аполон. Ето защо можем да очакваме инкубацията да се е извършвала някъде в тази област. Което отново ни връща в подземните тунели в Бая.
Свещеното пътуване е било предприемано за лечение или за получаване на откровение. Тези жреци и лечители на Аполон са били специалисти по инкубацията и както обяснява Кингсли: „са използвали заклинания, за да навлизат в други състояния на съзнанието“.
Тук виждаме, че практиките на Древна Гърция, осъществявани в места като тези около Бая или дълбоките пещери и подземни обекти, които би трябвало да са съществували в Елия, не са се различавали от начина, по който са били използвани криптите под храмовете в Древен Египет. Такива тъмни и усамотени места са били избирани от търсещите, които след нужната подготовка, подходящи ритуали и изричането на съответните заклинания са лягали неподвижно и са навлизали в друго състояние на съзнанието. Не ни остава много, освен сериозно да разгледаме възможността те наистина да са напускали телата си в своята Ба форма (според египтяните) или в своята психе, т.е. душа (според гърците), и да са пътували в отвъдното.
Можем да видим и това, че по времето на Исус двете традиции все повече са се доближавали една до друга. Всъщност по време на гръцкото и на римското господство над страната им египтяните са били обезнадеждени относно оцеляването на тайните им: ето как тъгува един херметически текст от първи или от втори век след Христа:
Ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните са почитали божеството с предано съзнание и със старателна отдаденост, но безуспешно. Цялото им божествено преклонение ще постигне разочарование и ще погине безрезултатно, защото божеството ще се върне от земята на небето и Египет ще бъде изоставен... Когато чужденците завземат земята... ще бъде наложена възбрана и наказание със закон срещу богопочитането, предаността и благоговението. Сетне тази толкова свещена земя, седалище на храмове и светилища, ще се напълни с гробници и с трупове... Само изсечените в камък думи ще оцелеят, за да разкажат за преданите ви дела.
Явно египтяните са взели мерки, за да запазят тайните си: философът Ямблих ни осведомява, че египетските жреци са се научили да се изразяват с гръцки философски думи, което поставило начало на цял сборник с мъдри текстове, които, както вече отбелязахме, „са се разпространявали под името на Хермес“ и са черпели основните си постановки от египетската традиция. Удивителното е, че в този сборник кристализират тайните дори от най-древните свещени текстове като „Текстове на пирамидите“, „Текстове на саркофазите“ и „Книга на мъртвите“ и от често непоследователната космология на древните египтяни.
Авторството на този литературен сборник се приписва на древния египетски бог Тот, известен в късния класически свят като Хермес Трисмегист, което означава Хермес Триждивелики. Има доста голям брой такива текстове, но първият — и в редица отношения архетипният - се нарича „Божественият Поимандър“, или оригинално Поимандрес.
Дори заглавието издава египетския произход: „Поимандрес“ е гръцка игра на думи от староегипетското П-еиме нте-ре, което означава „познанието за Ра“, бога слънце в Древен Египет. Може да се докаже, че разказът за Сътворението, който се съдържа в този текст, също произхожда от египетски оригинали. Египетската традиция за магическото съживяване на статуите и други изображения на божества си проправя път и в херметическите текстове. Но най-вече - и в най-тясна връзка с нашето проучване - херметическата концепция за човека е „като за космическо, а не като за земно същество“. Добре е казано на гръцката златна пластинка: „...родът ми произхожда [само] от Небето“.
Особено голямо качество на тази литература е, че макар да е късна, тя произлиза от самия извор на древните мистерии и поради това може да бъде използвана като лупа, през която да се погледне на по-ранните текстове, което пък ще ни позволи да вникнем по-дълбоко в тяхната истинска проблематика. Важното е, че в сърцевината на херметическите текстове лежи концепцията за мистичната инициация: „Тогава той [Поимандър] ме изпрати напред, надарен със сила и с напътствия за природата на света и за върховното прозрение“.
Още по-любопитен е фактът, че написването на тези книги на Хермес започва приблизително по времето на Исус и е успоредно на възникването на християнството. В края на втори век след Христа Климент, християнският епископ на Александрия, споменава текстовете като „съдържащи цялата философия на египтяните“. Езическият философ Ямблих, който пише малко по-късно, съзнава тяхното значение: „Нашите предци са посветили изобретеното от своята мъдрост на това божество, като са подписали всички свои писания с името на Хермес“.