Този набор от текстове, приписвани на Хермес Трисмегист, има огромно и неоценимо въздействие върху мисълта на западния човек. Справедливо е да отбележим, че Западният свят не би се развил по този начин без тях. Самата наука никога не би се развила без стимула, даден ѝ от мъжете и жените, които са обичали тези текстове. Защото те са били преоткрити по време на Ренесанса и са били преведени от Марсилио Фичино към 1463 г. по молба на богатия флорентински банкер Козимо де Медичи. Когато Козимо се сдобива с ръкопис на тези текстове, той е твърдо решен да ги прочете, преди да умре. Вика Фичино и му разпорежда да изостави всякаква друга преводаческа работа и да се съсредоточи върху текстовете на Хермес. Толкова голяма е била известността им.
Макар намерените по време на Ренесанса текстове да са само частични, впоследствие са открити множество допълнения към тях, а също и нови текстове. Освен това сме открили, че тези ренесансови текстове са били цензурирани - голяма част от магията и ритуала са извадени оттам, за да може текстовете да станат по-„философски“. Само че това всъщност няма голямо значение - оцеляла е тяхната сърцевина. Много можем да научим от тях.
Всъщност едно от най-съществените откровения в началото на Поимандър е, че търсещият най-напред бива отведен към едно видение за истинските неща, а след това вижда себе си като част от група посветени, в сравнение с които повечето хора са сякаш или заспали, или пияни. В края се разбулва задачата, която стои пред всички такива текстове - „освещаването“, връщането на духа обратно в света, за да покаже и на останалите пътя към отвъдното.
Както ще видим, точно такава е и задачата, която си е поставил Исус.
11.
ОПОЗНАВАНЕ
НА ИЗВОРА
Обичам да пътувам до свещени места и да ги усещам, да се опитвам да ги разбера. Винаги се учудвам - дори след толкова много години, - че местата, от които не съм очаквал много, се оказват изпълнени с покой и с тишина от много свещен порядък: върха на планината Синай; някоя римска мощехранителница, скътала скъпоценното си съдържание в притъмнелия параклис; разрушени църкви и храмове; група стари и разядени от времето скали, щръкнали над пейзаж, върху чиито камъни твърде често е плисвала кръв и в чиято тъмна и плодородна почва все още се намират отломки от счупени съдове.
Дали такива места са свещени сами по себе си, или ние ги правим такива? Вероятно и двете. Свещените места изискват участие от страна на посетителя, установяване на взаимоотношение с тях, преживяване. И точно там се крие разликата между туриста и поклонника.
Нито един индивид, нито една култура, нито една цивилизация няма монопол върху истината. По тази причина не трябва да допускаме грешката да смятаме, че техниките за влизане в света на отвъдното са били известни само на египтяните или на гърците. Портите към света на отвъдното винаги са били отворени за тези, чиито уморени от профанното копнежи ги тласкат отвъд разделителната ивица.
Освен това има и други уморени от профанното, освен тези, които са отишли да бъдат покръстени от Йоан Кръстител в река Йордан, уникално събитие, което дори католическите редактори на Йерусалимската Библия смятат за инициация. Дали това не е истинското значение на казаното от Йоан: „приближи се царството небесно“ (Матея 3:2).
Макар да е очевидно, че Исус е усвоил дарбите си от групите еврейски мистици в Египет, ученията и техниките, до които е имал достъп там, отдавна са били просмукани с мистицизма на няколко по-ранни традиции. Един важен пример може да бъде открит в историята за стълбата на Яков в Стария завет.
Яков тръгва от Вирсавия към Харан. Взема няколко камъка, които намира там, и ги използва за възглавница. След това сънува сън: вижда стълба, изправена на земята, а горният ѝ край е в небето. По стълбата вижда как „Ангели Божии се качват и слизат по нея“. А отгоре стои Господ, който обещава на Яков и на потомците му земята, на която лежи. След това Яков се събужда, осъзнава, че се намира на свещено място, и казва: „Това не е нищо друго освен дом Божий, това са врата небесни“. Става рано сутринта, взема камъка, който е използвал за възглавница, и го полива с елей. Назовава мястото Ветил, т.е. „дом Божий“ (Битие 28:10-19).