Това разсъждение открива възможността да се озовем изправени пред материал, който би могъл да предшества изобретяването на писмеността и дори да се окаже част от тайните устни учения на хората в древността от хилядолетия. Трудно е да не възприемаме свещеното Дърво на живота като свързано с най-ранната митология на културата - т.е. с „Дървото на познанието за добро и зло“ от Райската градина. Имплицитно тази история подсказва, че разбирането за свещеното дърво е толкова древно, колкото древни са и хората.
Тук се докосваме до периферията на вярвания, пронизващи вече споменатите от нас древни култури - онези, които първоначално са били изразявани с ритуализирани погребения. Смятам, че е неразумно да пренебрегваме вероятността, че в ученията за свещеното дърво си имаме работа с остатъци - колкото и да са преобразени те — от познанието, което са притежавали някои неандерталци, застанали около гроба на един от своите съплеменници преди повече от шейсет хиляди години в пещера в Шанидар. Тя се намира съвсем близо на северозапад от земите, които по- късно са станали част от империите в Месопотамия.
Основното разбиране за символа на дървото е, че то изобразява „божествения световен ред, поддържан от асирийския цар“, като в този порядък самият цар представлява „Съвършеният човек“. Едно сравнение между образността и числената символика на свещеното асирийско дърво и на Дървото на живота на кабала показва невероятни съответствия. Парпола стига до извода, че кабалистичното дърво със сигурност се основава на асирийския оригинал.
Дървото на кабала символизира начина, по който едно божество се проявява в цялото многообразие на сътворението. Творческата сила е представена нагледно като божествена мълния, която излиза от Единното безформено и когато заструява върху земята, предизвиква съществуването на всички форми. Дървото е съставено от десет сефирот, символи на излъчените божествени принципи. Дървото има три колони, оформени от централния ствол и вертикално подредените сефирот от двете страни; двете странични колони представляват противоположностите, които се срещат в земния свят, като например жестокост и милосърдие, дисциплина и либералност, теория и практика, женско и мъжко; централният стълб осигурява балансиран път между тях, както изразяват и названията му - стълб на светостта, Пътят на познанието.
Дървото символизира и средството, с помощта на което хората могат да пътуват от земния свят обратно към света на божественото - то дава картата и метода на духовния „път“. В това отношение то служи като образ, подобен на този на Яков и неговата стълба.
* *
Продължават да се появяват примери за предходна мистична традиция, повлияла върху юдаизма: през 1768 г. шотландският изследовател Джеймс Брус пътува нагоре по течението на Нил в опит да открие извора на реката. Пътешествието е трудно и продължава единствено поради способността му да вади злато всеки път, когато стане нужно, а също и да използва своите пистолети и широкоцевни пушки. Пътуването е опасно начинание дори и без болестите, дължащи се на лошата вода и на развалената храна. След две години той стига до Етиопия, която е обхваната от гражданска война. Оцелява и се завръща в Европа, като донася и някои съкровища, сред които има три копия на етиопско издание на древен еврейски текст, озаглавен „Книга на Енох“.
Този текст е приет от отците на Църквата от втори-трети век като Климент Александрийски и Тертулиан. Но дори и тогава включването му в официалния списък на еврейските свещени текстове не е сигурно. Тертулиан споменава, че някои равини не искат да го приемат. Обаче християните по онова време са имали малко опасения. Те са смятали текста за каноничен, тъй като части от него могат да бъдат четени като предсказващи идването на Исус и понеже той е споменат в Новия завет в Посланието на ап. Юда (14). Независимо от това след Никейския събор през 325 г. Книгата на Енох бива изтласкана встрани и в крайна сметка е забранена от теолози като Йероним и Августин в края на четвърти и началото на пети век.
Макар Книгата на Енох да е представена като едно съчинение, веднага става видно, че тя не е написана от един автор. В действителност е смесица от откъси от неколцина автори, които са представени обединено под името Енох. И въпреки вътрешната си непоследователност това е един изключителен текст.