Той използва много от мотивите, които вече са ни познати: Енох получава пророческо видение (13:18); моли да му бъде обяснено Дървото на живота (25:1-3); споменава три източни портала, през които звездите минават на източния хоризонт (36:3) в съответствие с вавилонските и с асирийските астролаби, датиращи към 1100 г. пр. Хр.; освен това говори как действията на хората биват претегляни на везни като египетската концепция за съда след смъртта (41:1).
Отново сме на позната почва: езотерични проблеми биват преподавани на търсещ познание човек посредством съновидения за отвъдното - при това в еврейски контекст. Както видяхме, тези съновидения се случват като част от инициацията, а сънуващият се пренася в едно тихо и тъмно място, като например пещера или крипта на храм, и използва техниките, с които е бил научен да влиза в покоя, откъдето отвъдният свят става достъпен. Затова може да се очаква някъде в Книгата на Енох да открием сведения, насочващи към емпиричното, към инициаторното. И не оставаме разочаровани.
„И така се случи - обяснява текстът, - че духът ми бе прибран в отвъдното и се изкачи на небето: и аз видях светите синове на Бога“ (Енох 71:1). Това описание по всичко прилича на разказ за нещо, което наистина се е случило на написалия го — мистично преживяване, каквото може да бъде предизвикано от някой, който търси инициация в езотеричната традиция на юдаизма.
Енох бива въздигнат „насред онези, които живеят на земята... той бива издигнат високо на колесниците на духа“ (Енох 70:2). Този образ като че ли е юдейски еквивалент на египетската концепция за крилатата Ба. Няма съмнение обаче, че това събитие е свързано с инициация, тъй като текстът обяснява какво се е случило с Енох, след като е бил издигнат на небето, но преди духът му да бъде преобразен:
И арахангел Михаил ме хвана за дясната ръка и ме повдигна, и ме поведе напред през всички тайни, и ми разкри всички тайни на праведността. И ми разкри всички тайни на целите на рая (Енох 71:3-4).
Анонимният древен автор продължава с описание на случилото се след това: „Паднах ничком и цялото ми тяло се отпусна, а духът ми бе преобразен“ (Енох 71:11).
Това е точно типът преживяване, който можем да очакваме да открием сред терапевтите например. И което е по- важно, в случай че сме пропуснали да го забележим, текстът много държи да обясни, че това възкачване на небето е станало, докато Енох все още е бил жив - както пише в текста: „по време на живота му“. Това е на практика идентично с обяснението в египетските „Текстове на пирамидите“, че царят „не е отпътувал мъртъв“, а е „отпътувал жив“. Трудно можем да не забележим, че двете твърдения описват по същество еднакво преживяване, произтичащо от инициацията в мистериите на отвъдното.
Визионерските текстове не могат да бъдат друго, освен записи на инициации - записи, събрани на едно място под името Енох почти по същия начин, по който в Египет приписваните на Хермес Трисмегист текстове са събрани на едно място в „Книга на Хермес“.
Като се има предвид визионерската природа на този текст, на пръв поглед е любопитно да се открие, че седем откъса от Книгата на Енох формират част от Свитъците от Мъртво море. Всички са открити през 1952 г. в пещерата в Кумран във варовитата скала близо до останките от общността, сега известна като Пещера 4. И така, на пръв поглед изглежда, че зилотската група, която е създала Свитъците от Мъртво море и е била толкова важна част от политическата среда на Исус, и месианската еврейска група, родила християнството, са познавали много добре Книгата на Енох. Само че нейният анализ разкрива един интересен факт.
Както казахме, Книгата на Енох е компилация от текстове от различни автори. Всъщност учените са поделили текста на пет раздела, всеки от които е характерен и различен от останалите24. Разделът, който съдържа разказа за мистичното въздигане и трансформиране, е вторият раздел, известен също като „Притчите“. Този мистичен и инициаторен раздел напълно отсъства от текстовете, намерени в Кумран.
Свитъците от Мъртво море съдържат фрагменти, написани на арамейски, от първи, втори и пети раздел само на Книга на Енох. Мистичният раздел не само липсва, но липсва и следващият раздел, посветен на астрономически и календарни проблеми - и най-вече разделът, осигуряващ основата на слънчевия календар, който, спомнете си, явно е бил използван от жреците в еврейския храм на Ония в делтата на Египет.