Тук виждаме същия сблъсък на традиции, чийто израз намерихме в разказа, където Исус отхвърля зилотската позиция за плащането на данъците на императора. Исус възприема мистичен подход; зилотите възприемат светски подход. Зилотската Книга на Енох явно отхвърля този мистичен подход. Това служи като допълнително доказателство, че - както вече отбелязахме — Исус не може да е усвоил уменията си сред зилотите в Галилея.
Мистичните текстове като Книга на Енох, текстове, които биха били много скъпи на терапевтите, вероятно са били скъпи и на учителите на Исус. В лицето на Книга на Енох най-сетне разполагаме с текст, който като че ли произхожда направо от еврейската среда, в която е бил възпитаван Исус, и от група, занимаваща се с инициация в тайните учения, с възкачване на небето и с преживяване на Божествената светлина. Не може да има никакво съмнение в това, тъй като според Книга на Енох (96:3): „Сияйна светлина ще те просветли“.
Вече пропътувахме доста надалеч. Макар да не сме събрали всичко, събрахме онова, което можем да носим.
Време е да се върнем в Юдея и в Египет, а също и към човека, когото помним като Исус мешиха — Христос.
12.
НЕБЕСНОТО
ЦАРСТВО
В юдаизма винаги е имало тайни, а християнството се е развило от него; тайни, за които намекнахме - и понякога дори експлицитно споменахме, - но които никога не са били записани в мемоарите или в писмата, превърнали се в текстове на християнския Нов завет, който имаме днес. Тези тайни са предавани чрез устната традиция. Ранните отци на Църквата са познавали добре това тайно учение. Дори и ако то не е било проповядвано на самите тях, те са знаели за съществуването му от евангелията.
Една седмица преди екзекуцията на Йоан Кръстител Исус проповядва на брега на Галилейско море; тълпата, дошла да го слуша, била толкова многобройна, че се наложило той да седне в лодка и да говори оттам. Проповядвал на онези, които го гледат и слушат, с помощта на притчи - простички истории, които носят прозрение за начина на живот, който той се опитва да им даде. По-късно, когато останал сам с учениците си, те го попитали защо винаги говори по този начин. Той им дал едно учудващо обяснение: притчите са създадени за масите, казал им той направо, за своите ученици той разполагал с по-дълбоки истини. И обяснил: „защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно“ (Матей 13:11, Марко 4:11, Лука 8:9-10).
От прямия отговор на Исус разбираме, че има две нива на изразяване: вътрешните тайни, които биват разкривани само пред най-близки съратници, и другата част на учението, която се разкрива пред по-широка публика. Това вътрешно учение е свързано с „тайнството на царството небесно“.
Евангелието от Марко използва малко по-различна терминология и разказва за „божието царство“. Лука прави същото, както и Йоан, който използва тази фраза в друг контекст. Концепцията за „царство“ също откриваме и в някои други текстове, които така и не са включени в Новия завет, като например Евангелие от Тома. В тези текстове забелязваме лека разлика в подбора на думите — „царството“, „царството небесно“, „Божието царство“, „царството на Отеца“, - но не бива да се съмняваме, че всички тези термини означават едно и също нещо.
Какво точно може да представлява това царство небесно?
Освен че то е свързано с нещо тайно, което не е за широката публика, в Новия завет не се казва почти нищо друго; не се подсказва по никакъв начин как може да се стигне до това царство или как да познаем, ако то настъпи. Разбира се, впечатлението, което създават коментаторите, е, че става дума за някакво бъдещо идеално царство, което със завръщането на месията ще започне на земята като някакъв месиански хилядолетен райх. Само че най-напред съществува трудният въпрос за Армагедон - поне според Откровение на св. Йоан Богослов, един доста сложен текст.
Все пак в Новия завет съществуват намеци, които ние, вече запознати с традицията на мистериите в Египет и в Гърция, можем да разпознаем като мотиви, на които сме се натъквали и преди.
Пътят към небето не само трябва бъде разкрит единствено на посветени, но като че ли има смисъл, в който, веднъж открито, това „царство“ винаги присъства. То не е нещо, което трябва да очакваме в някакво несигурно бъдеще, а нещо, което има по-скоро общо с така наречения от египтяните джет — времето, което представлява излизане извън времето. Нещо повече, уверяват ни в неговата неизбежност; вече отбелязахме твърдението на Йоан Кръстител, че „наближи царството Божие“ (Марко 1:15). Можем да разбираме, че това означава, че то е непосредствено постижимо — не че ще настъпи след месец, година или десетилетие или ще се прояви в настъпването на проповедническата мисия на Исус в Израил, което изглежда е най-разпространеното тълкуване на това изявление. А по-скоро, че царството вече е достъпно за онези, които познават пътя.